— Тежки са — призна мистър Кемпстър, — но вие виждате, че това са предмети за колекции. Те не са предназначени за употреба. Например едва ли бихте искали да подадете ето това през масата.
Той вдигна голямо масивно гърне и го подаде на Торндайк, който го взе и го претегли на ръка с насмешлива сериозност.
— Да — каза той, докато го подаваше на мистър Кемпстър, — изключително тежко е за размерите си. Бихте ли казали колко тежи? Аз предполагам, че е почти четири килограма.
Той сериозно погледна към явно озадачения мистър Кемпстър, който опита отново и се съгласи с преценката на Торндайк.
— Но не е необходимо да гадаем — добави той. — Ако ви интересува този въпрос, можем да го претеглим. В кабинета ми има везни. Бихте ли искали да узнаете истинското му тегло?
— Много сте любезен — отговори Торндайк, при което Кемпстър взе гърнето и ние го последвахме в кабинета му, като че се канехме да извършим някакво жертвоприношение. Там безформеното гърне бе поставено на везните и излезе, че тежи три килограма и осемстотин грама.
— Да — каза Торндайк, — то е неестествено тежко за размерите си. Теглото предполага изключително плътен материал.
Той замислено погледна гърнето, а след това извади от джоба си рулетка и внимателно започна да измерва съда, докато мистър Кемпстър го гледаше като сомнамбул. Но Торндайк не само го измери. Той записа измерванията в бележника си заедно с теглото на гърнето.
— Проявявате голям интерес към работата на бедния мистър Ганет — каза мистър Кемпстър, докато Торндайк пъхаше бележника в джоба си.
— Да — отговори Торндайк, — но не като любител на изкуството. — Вече ви споменах, че се опитвам да изясня твърде мъгливите обстоятелства около изчезването му, защото съм нает от мисис Ганет.
— Не бих могъл да предположа — каза Кемпстър, — че теглото на керамичните му съдове би могло да помогне в този случай. Но естествено вие разбирате повече от улики, отколкото аз, а знаете и това, което аз не знам — какви загадки искате да разкриете.
— Благодаря ви — каза Торндайк. — Ако приемете това за принцип, ще ни бъде от голяма полза.
Мистър Кемпстър се поклони.
— Можете да ми вярвате, докторе — каза той, — че като приятел на Ганет, макар и не много близък, ще бъда доволен да ви помогна. Има ли още нещо, което искате да разберете за работата му?
— Има няколко неща — отвърна Торндайк. — Всъщност искам да знам всичко възможно за неговата керамика, включително за изложбите и за финансовата страна на въпроса. Като начало ще ви попитам — много предмети ли са продадени? Искам да кажа достатъчно ли са, за да осигурят прехраната на художника?
— Продадени са повече, отколкото бихте могли да предположите, и то на добра цена — от десет до двайсет гвинеи на парче. Но никога не съм и допускал, че Ганет се е прехранвал от тази работа. Разбрах, че има някакви други средства.
— Следващият ми въпрос е: какво става с продадените съдове. В музейни сбирки ли са или у частни лица?
— От съдовете, продадени в тази галерия — а мисля, че това беше неговият основен пазар — един-два са закупени от провинциални музеи, а всички останали — от частни колекционери.
— И що за хора са тези колекционери?
— Това — каза мистър Кемпстър с неодобрителна усмивка — е доста деликатен въпрос. Нещата са предлагани за продан в моята галерия и купувачите в известен смисъл са и мои клиенти.
— Точно така — каза Торндайк. — Това наистина не беше коректен въпрос, пък и не е особено важно, след като съм видял керамиката. Предполагам, че не водите никакви документи за продажбите или за купувачите.
— Разбира се, имам — отговори Кемпстър. — Имам си дневник и регистър. Регистърът съдържа пълно описание на продадените предмети на всеки от изложителите. Искате ли да видите страницата на мистър Ганет?
— Неудобно ми е да ви безпокоя — каза Торндайк, — но ако сте така любезен…
— Моля, моля — отвърна Кемпстър, направи една крачка към висок шкаф и разтвори вратите му. От редицата книги, която се разкри пред нас, той извади дебел том и го постави на бюрото, запрелиства го, докато намери търсената страница.
— Ето, това е списъкът на всички работи на мистър Ганет, продадени в тази галерия — каза той, — може би ще ви даде някаква информация.
Аз погледнах страницата, докато Торндайк я проучваше, и бях малко изненадан от подробното описание. Под „Питър Ганет, ескуайър“ следваше списък на продадените предмети, кратко описание на всеки от тях и в отделни графи датата, цената, името и адреса на купувача.
— Забелязах — каза Торндайк, — че мистър Франсис Брумхил от Стафърд Скуеър е купувал оттук три пъти. Вероятно е колекционер на произведения на модерното изкуство?