— Да — каза Кемпстър, — и е голям почитател на мистър Ганет. Ще видите, че е купил едното от двете копия на глинената статуетка на маймуна. Както виждате, другото замина за Америка.
— Правил ли е мистър Ганет и други статуетки? — попита Торндайк.
— Не. За моя изненада той не направи други опити в тая област, макар че това беше забележителен успех. Известният изкуствовед мистър Бандърби бе възхитен от нея и както виждате, единствените копия бяха продадени по петдесет гвинеи едното. Може би ако беше жив, щеше да предложи на почитателите си други статуетки.
— Говорите за копия — каза Торндайк, — значи това са копия, вадени от матрица или пък отливки. Нали не са били обявени за оригинали?
— Не, това е невъзможно. Малката керамична фигурка трябва да бъде извадена от матрица или отлята, за да е куха. Разбира се, отначало може да бъде моделирана плътна, а матрицата да се изработи от плътната фигура.
— Има трета такава фигурка — каза Торндайк. — Видях я в спалнята на Ганет. И тя ли е вадена от матрица или смятате, че това е оригиналът? Сигурен съм, че беше глинена.
— Тогава трябва да е била извадена от матрица — каза Кемпстър. — Не може да е изпечена така, както е плътна — ще се напука. Единствената възможност е да се издълбае оригиналната плътна фигурка, което е изключително трудно и твърде безполезно, тъй като той сигурно е имал матрица.
— Доколкото си спомняте фигурките, смятате ли, че са толкова дебелостенни и тежки като гърнетата и каните?
— Не бих могъл да кажа с положителност — отговори Кемпстър, — но това едва ли е възможно. Една фигурка може да се напука много по-лесно, отколкото едно кухо гърне или кана, но колкото по-тънки са стените й, толкова по-защитена е тя от напукване при изпичането. Освен това е еднакво лесно да се извади и тънко, и дебелостенно копие от матрицата.
С това всъщност приключи служебният ни разговор с мистър Кемпстър. Отидохме отново в залата с него, след като Торндайк преписа някои подробности от регистъра, но разговорът ни, като оставим настрана няколко реплики за изложените бижута на Боулс, явно нямаше нищо общо с целта на нашето посещение, каквато и да бе тя. И след като се сбогувахме любезно с домакина и му благодарихме за помощта и вниманието, ние си тръгнахме, като го оставихме толкова озадачен от действията ни, колкото бях и аз самият.
— Торндайк — казах аз, докато вървяхме надолу по Бонд Стрийт, — предполагам, разбирате, че ме потопихте в невероятно гъста мъгла?
— От думите ви разбирам, че намирате подхода ми към този проблем за малко заобиколен — отвърна той.
— Проблем! — възкликнах аз. — Какъв проблем? Не виждам никакъв проблем. Знаем, че Ганет е бил убит и, общо взето, можем да приемем, че е бил убит от Боулс. Но дали е той, или не, не е наша работа. Това си е работа на Бланди; във всеки случай не мога да си представя какво общо има теглото и плътността на керамиката на Ганет в случая, освен ако не предполагате, че Боулс го е цапардосал по главата с едно от собствените му гърнета?
Торндайк се усмихна снизходително и каза:
— Не, Джървис. За мен грънците на Ганет не са възможни смъртоносни оръжия, но грънчарското изкуство има нещо общо с нашия проблем и дори въпросът за тежестта може да се окаже не съвсем излишен.
— Но за какъв проблем говорите? — настоях аз.
— Проблемът, който е в главата ми — отвърна той, — се появи там след забележителния разказ на Олдфийлд снощи. Вече го изслушахте с голямо внимание и без съмнение помните най-важното. Е, да си го припомним като цяло и да го разгледаме като поредица от свързани помежду си събития. Не ви ли се струва, че възникват няколко много любопитни и интересни въпроса?
— Единственият въпрос, който ме интересува, е как, по дяволите, е попаднал арсеникът в костната пепел. Нищо не можах да разбера.
— Много добре — каза той. — Тогава се опитайте да разберете нещичко. Арсеникът със сигурност е там. Съгласни сме, че не е от тялото. Следователно той трябва да е попаднал в пепелта по-късно. Но как? Ето ви един проблем. Приемете го за отправна точка и помислете за възможните обяснения и за тяхното приложение по-нататък.
— Но аз не мога да обясня нищо! — възкликнах. — Тая работа е неразбираема. Освен това какво общо имаме ние? Не са ни наели да разследваме този случай.
— Не изпускайте Бланди от погледа си! — каза той. — Още не е открил картите си. Ако пипне Боулс, той няма да ни безпокои, но ако не успее, може да реши, че си струва да обърне внимание на мисис Ганет. Не зная дали подозира, че тя е съучастничка на убиеца, но очевидно я подозира, че знае местонахождението на Боулс и го укрива. Следователно, ако не може да получи от нея сведения чрез убеждение, той ще се замисли върху възможността да я обвини в съучастие или укривателство.