— Но той не е човекът, който ще реши това — възпротивих се аз. — Да не смятате, че полицията или следователят ще се съгласят да я обвинят в убийство, за да получат повече сведения — всъщност това е принудителна мярка.
— Не, разбира се — отвърна той, — освен ако Бланди успее да го изкара prima facie дело. Възможно е обаче той да знае повече за връзките между Боулс и мисис Ганет. Във всеки случай имам уговорка с Олдфийлд, че ако срещу нея се заведе дело, аз ще се заема със защитата. Малко е вероятно да се случи нещо подобно, но все пак на мен ми е нужно да знам всичко, което може да се научи, за обстоятелствата около убийството. Затова са и тези въпроси.
— Които, струва ми се, не водят доникъде. Все пак, както забеляза Кемпстър, за разлика от мен вие знаете какви неясноти се опитвате да изясните. Знаете ли дали ще има съдебно разследване?
— Разбрах — отговори той, — че след няколко дни ще има съдебно разследване и очаквам да получа призовка, за да дам показания за отравянето с арсеник. Но аз непременно ще присъствам и ви препоръчвам да ме придружите. Когато чуем свидетелите, включително и Бланди, ще добием доста пълна представа за фактите и ще можем да преценим дали инспекторът няма нещо наум.
Както е научил вече читателят от разказа на Олдфийлд — който тези бележки изпреварват с няколко дни, — аз послушах съвета на Торндайк и присъствах на разследването. Но въпреки че научих всички факти, не добих по-ясна представа за целта, която си беше поставил Торндайк, като разучаваше керамиката на Ганет, нито пък споделих интереса му към мисис Ганет. Разбрах, че тя се намира в трудно и мъчително положение, но не бях толкова убеден в пълната й невинност, що се отнася до убийството или до подозрителното отравяне преди него.
Но интересът му към нея бе значителен. Толкова значителен, че го накара да отиде на погребението на съпруга й и дори ме накара да приема поканата и да го придружа. Не че се нуждаех от много увещания, защото това бе едничката възможност да присъствам на погребение без ковчег и мъртвец, където „нашият скъп покойник“ почти се побираше в книжен плик, а това не беше за изпускане.
Очакванията ми обаче не се оправдаха, защото се оказа, че преди започването на церемонията пепелта е положена в урна и погребението следваше нормалния си ход с теракотената урна вместо ковчег. Имаше нещо тъжно и смешно в обстоятелството, че останките на Питър Ганет бяха положени в керамичен съд, произведен с търговска цел, който с всичките си качества — симетрия и правилна форма — беше пълна противоположност на собствените му шедьоври.
Глава петнадесета
Колекционерът модернист
Посещението ми в галерията на мистър Кемпстър ми даде само слаба представа за мистификациите, на които бе способен Торндайк, защото не е необходимо да казвам, че и най-дълбоките размишления върху разказа на Олдфийлд и върху фактите, разкрити по време на съдебното разследване, не ми помогнаха да си изясня нещата. Все още не бях в състояние да разбера, че имаме истински проблем за решаване и каква е вероятността физическите свойства на керамиката на Ганет да са от значение за разрешаването му.
Очевидно грешах. Защото Торндайк никога не гонеше химери, нито пък търсеше под вола теле. Ако той бе убеден, че има проблем за решаване, аз със сигурност можех да приема, че съществува такъв проблем; ако вярваше, че керамиката на Ганет крие ключа за разгадаването му, аз можех да приема — и наистина приех, че той е прав. Следователно чаках търпеливо и с надежда по-нататъшните му действия, които щяха да разпръснат мъглата, обвила мозъка ми.
Не стана нужда да чакам дълго. На третия ден след погребението Торндайк ми съобщи, че чрез писмо ни е уговорил среща с мистър Франсис Брумхил от Стафърд Скуеър, за да разгледаме неговата известна колекция от произведения на модернистичното изкуство. По-късно от начина, по който бяхме приети, ми стана ясно, че писмото на Торндайк трябва да е било малко заблуждаващо ако не по същество, то поне по тон. Предполагам обаче, че при дадените обстоятелства всякакви дребни резерви относно възгледите ни за съвременното изкуство бяха приемливи.
Разбира се, аз с радост се съгласих, защото горях от любопитство да разбера целта на Торндайк. Освен това колекцията съдържаше единствения опит на Ганет в скулптурата, който, ако бе равен на съдовете му, сигурно си струваше да се види. И така, тръгнахме заедно в ранния следобед и се отправихме към богатия аристократичен квартал, където обитаваше мистър Брумхил.