— Мисля, че и трите екземпляра са вадени от матрица, но това е само мнение. Вие какво мислите?
— Има три възможности, а като имам предвид характера на Ганет, не знам коя от тях е най-вероятната. Оригиналната фигурка сигурно е моделирана цяла. Тогава 571 А може да е или изпечена цяла, или издълбана и изпечена, или е вадена от матрица.
— Едва ли е било възможно да се изпече цяла — каза мистър Брумхил.
— Така мисли и мистър Кемпстър, но аз не съм толкова сигурен. В края на краищата някои глинени изделия се изпичат цели, например тухлите.
— Да, но няколко пукнатини в тухлата не са от голямо значение. Мисля, че най-малкото я е издълбал. Но защо е трябвало да си прави труда, след като е направил матрица?
— Не бих могъл да си обясня причината — отговори Торндайк, — освен ако е искал да запази оригинала за себе си. Това, което е сега в музея, е лично негово и мисля, че никога не го е предлагал за продан.
— Ако този въпрос е важен — каза домакинът, който очевидно бе на мнение, че не е, — това навярно може да се установи, като се види музейният експонат, който вероятно е бил направен най-напред. Не мислите ли?
— Може да е така, но може и да не е — отвърна Торндайк. — Най-задоволителният начин е да се сравнят теглата на двете статуетки. Една издълбана фигура ще е по-тежка от вадената от матрица и, разбира се, плътната ще е доста по-тежка.
— Да — съгласи се малко изненадано мистър Брумхил, — така е. Разбирам, че бихте искали да знаете точното тегло на тази фигурка. В това няма нищо трудно.
Той приближи до камината и натисна един звънец на стената. След малко вратата се отвори и лакеят влезе.
— Бихте ли ми казали, Хупър, дали имаме везни? Трябва да претеглим тази статуетка — попита мистър Брумхил.
— Разбира се, сър — беше отговорът. — Има едни везни в стаята на мистър Лоз. Да ги донеса ли, сър?
— Ако обичате, Хупър, заедно с тежестите, разбира се. И се погрижете блюдата да са чисти.
Очевидно бяха чисти; след няколко минути Хупър се появи, като носеше новички везни с пълен комплект тежести. Когато везните бяха поставени на масата заедно с тежестите, мистър Брумхил взе фигурата с безкрайна грижовност и я постави нежно върху блюдото. После, за да избегне драскотини или удари, със същата грижовност той сложи тежестите, като натрупа малък куп, докато блюдото се издигна, после изравни с тежест от десет грама.
— Един килограм и петстотин и петдесет грама — каза той. — Доста е за такава малка фигурка.
— Да — съгласи се Торндайк, — но Ганет е използувал плътен материал и не го е пестил много. Претеглих някои от съдовете му в галерията на Кемпстър; бяха невероятно тежки.
Той записа теглото на статуетката в бележника си и след като шедьовърът бе върнат на мястото му, а везните — занесени обратно, ние продължихме обиколката си из залата. Скоро Хупър се върна, носейки голям сребърен поднос с прибори за следобедния чай, остави го на малка кръгла масичка.
— Не е необходимо да ни чакате, Хупър — каза домакинът. — Когато свършим, ще си сервираме сами.
Лакеят се оттегли, а ние се обърнахме към последния от експонатите — тяло на жена в естествена големина, гола, разкривена и тлъста, чието брутално лице и изпъкнали кости сякаш крещяха за операция на щитовидната жлеза и като се впусна в подробности около възвишеното третиране на абстрактната форма и освобождението от болнавата хубост на „елементарната имитаторска скулптура“, нашият домакин остави настрана шедьоврите и подреди столовете около масичката.
— В кой музей са изложени произведенията на мистър Ганет? — попита той, докато отпиваше от отличния китайски чай.
— В един малък музей в Хокстън — отговори Торндайк. — Известен е като Народен музей на съвременното изкуство.
— А-ха — каза Брумхил, — знам го, всъщност от време на време давам моите съкровища, за да ги изложат там. Това е отличен музей. Той дава възможност на бедните хора от този безпросветен район да се запознаят с успехите на съвременното изкуство, единствена възможност.
— Музеят „Джефри“ е също наблизо — напомних му аз.
— Да — съгласи с той, — но в него има ненужни мебели, изкуство от лошото старо време. Нямат нищо такова — добави той, като махна с ръка към колекцията си.
Това, слава богу, беше безспорна истина.
— Надявам се — продължи той, — че ще успеете да намерите отговор на вашия въпрос, когато разгледате и тамошната фигурка. Не ми изглежда да има особено значение, но вие си знаете по-добре от мен.