— Един килограм шестстотин и петдесет грама. Ако не ме лъже паметта, копието на Брумхил тежеше един килограм и петстотин и петдесет грама, така че това е със сто грама по-тежко. Потвърждава се предположението, че тази фигурка е била изпечена цяла.
— Не е така, Джървис — каза той. — Копието на Брумхил е без съмнение вадено от матрица, има значителна кухина и немного плътни стени. Бих казал, че една плътна фигурка трябва да тежи най-малко двойно повече от вадената от матрица.
След кратък размисъл разбрах, че е прав. Стоте грама очевидно не обясняваха разликата между куха и плътна фигурка.
— Тогава — казах аз — трябва да е била издълбана. Това вероятно ще обясни точно разликата в теглата.
— Да — съгласи се Торндайк с известно съмнение, — що се отнася до теглото, звучи разумно. Но белезите, които очевидно приличат на белези от ръбове на матрица? Какво ще кажете за тях?
— Бих казал, че са следи от издълбаването. Фигурката трябва да се разреже на две, за да се издълбае вътрешността. Мисля, че тези следи са белези от съединяването на двете половини.
— Отговорът на това е, че е невъзможно да е била разделена на две половини. Когато един керамичен предмет, например теракотен бюст, се издълбана, обикновено отзад се изрязва един възможно най-тънък слой, основната маса се издълбана и когато стените станат достатъчно тънки, слоят се залепва и ръбовете се изглаждат, докато станат незабележими. Това е обикновеният и разумен начин да се направи. Но тези белези са по средата, точно където са ръбовете на матрицата, и при това точно там, където са ръбовете на фигурката на Брумхил. Така че независимо от разликата в теглото, склонен съм да считам, че тази фигура всъщност е вадена от матрица като Брумхиловата. Това е очевидната възможност и по други причини. Матрицата е била направена, и трябва да е била направена от масивната фигура. Много по-трудно е било да се издълбае оригиналът, отколкото да се извади още едно копие от матрицата.
Докато говореше, той леко почукваше фигурата с кокалчето на пръста си, както си висеше на теглилката, но глухият звук, който се чуваше, не ни говореше нищо друго, освен това, което вече знаехме — че стените са дебели и груби. После той свали канапа и след като отново ми предложи да разгледам фигурката (аз отказах), върна я обратно във витрината. После отидохме в стаята на уредника да кажем на мистър Санкрофт, че сме приключили с огледа и да му благодарим за съдействието.
— Е — каза той, като остави писалката, — предполагам, че сега познавате произведенията на Питър Ганет по-добре от мен. Те са неразбираеми за повечето от посетителите ни, а също и за мен.
— Значи не се харесват много? — позволи си да каже Торндайк.
— Не бих казал — отговори леко усмихнат Санкрофт. — Фигурката на маймуната доста забавлява посетителите. Но нашият музей не е за това. Нашето дружество има за цел да учи и да възвисява духа, а не да дава комични представления. Няма да съжалявам, когато собственикът дойде да си прибере статуетката.
— Собственикът? — повтори Торндайк. — Искате да кажете мисис Ганет?
— Не — отговори Санкрофт, — тя не е нейна. Ганет я продаде, но тъй като купувачът замина за Америка, получи разрешение да ни я даде под наем, докато собственикът й се върне и си я потърси. Очаквам го да дойде всеки момент и както ви казах, много ще съм доволен, когато дойде, защото с това нещо галерията става за подигравка на постоянните й посетители. Те не са достатъчно образовани, за да разбират модернистичната скулптура.
— Ами ако собственикът не дойде? — попита Торндайк.
— Сигурно ще трябва да я върнем на мисис Ганет. Но не очаквам такива затруднения. Купувачът, някой си мистър Нюман, е платил за нея петдесет гвинеи, така че едва ли ще забрави да си я потърси.
— Да, наистина — съгласи се Торндайк — това е едра сума. Самият Ганет ли ви каза за колко я е продал?
— Не, никога не съм го виждал. Каза ми мисис Ганет, когато я донесе заедно с керамичните съдове.
— Предполагам, че когато собственикът дойде да си я потърси, ще представи някакъв документ за самоличност. Едва ли ще дадете един толкова ценен предмет като този на всеки, който дойде да го поиска, освен ако не го познавате лично — каза Торндайк.
— Не — отвърна Санкрофт, — никога не съм виждал този човек. Но въпросът за самоличността е уреден. Мисис Ганет ми остави две писма от съпруга си, които осигуряват прехвърлянето. Искате ли да ги видите? Зная, че се интересувате от работите на мисис Ганет.
Без да дочака отговор, той отключи едно чекмедже на бюрото и като вдигна няколко листа, измъкна две писма, прикрепени с кламер.