— Замри!
Двоумеше се дали да измъкне Керът оттук или да подгони избягалия Кери. И повтаряше неуморно на тялото си, че вълчият облик в момента е крайно неподходящ. Имаше твърде много странни миризми, а и огньове…
Големът лъщеше от лой и восък. Тя започна да се отдръпва полека от него.
Видя, че Веселка се взираше ту в падналия Керът, ту в окачената над главата й брадва. Джуджето свали тежкото сечиво и го заподмята разсеяно.
— Хич не си помисляй да… — подхвана Ангуа.
— Т’др’дузк 6’хазг т’т!!!
— Ох, само това не! — изпъшка Керът. Веселка налетя към гърба на голема с нарастващо ускорение и го цапардоса с острието през кръста. Брадвата отскочи, но джуджето я завъртя с ловък пирует и я стовари по бедрото му, отчупвайки глинено парченце.
Ангуа се чудеше какво да стори. Брадвата фучеше и бръмчеше около голема, а Веселка неспирно надаваше страховити вопли. Думите не се различаваха лесно, но пък в джуджешките бойни викове те не са особено важни, защото просто придават звукова окраска на емоциите. С всеки удар керамични отломки отскачаха от околните сандъци.
— Тя какво викаше? — попита Ангуа, когато все пак реши да издърпа Керът по-надалеч.
— Най-ужасните слова, които едно джудже може да изрече преди битката! Щом бъдат произнесени, някой трябва да умре!
— И какво означават?
— Днес е добър ден да умре някой друг!
Големът наблюдаваше джуджето без особено любопитство. Така един слон би изтърпял нападението на вбесено пиле. Изведнъж хвана брадвата и я запокити в ъгъла заедно с литналата като опашка на комета Веселка.
Ангуа помогна на Керът да се изправи. От лявата му ръка капеше кръв. Тя се мъчеше да си запуши ноздрите със силата на мисълта. „Утре е пълнолуние. Нямам богат избор…“
— Защо не се опитаме да го разубедим… — подхвана Керът.
— Ей, постой поне замалко в истинския свят! — изръмжа Ангуа.
Той обаче измъкна меча си от ножницата.
— Арестувам ви за…
Едната ръка на голема разцепи въздуха и оръжието изведнъж се озова забито до дръжката в сандък със свещи.
— Да не те е осенила още някоя светла мисъл? — сопна се Ангуа, когато започнаха да отстъпват. — Или вече можем да си плюем на петите?
— Не можем. Трябва да го спрем още тук.
Ботушите им опряха в стена от сандъци.
— Ами да, май намерихме най-подходящото място. — гърлено изсумтя Ангуа, а големът заплашително вдигна юмруци.
— Ти отскочи надясно, аз — наляво…
Тежък удар разтърси двойната врата в отсрещната стена. Кралят-голем се обърна. От втория удар вратата се нацепи на трески. За миг силуетът на Дорфл се очерта в рамката, после червеният голем разпери ръце и се хвърли напред.
Не тичаше особено бързо, но устремът му беше непреодолим като свличаща се лавина. Дъските на пода скрибуцаха и подскачаха под стъпките му.
Големите се сблъскаха с трясък по средата на цеха. Назъбени огнени линии плъзнаха по тялото на краля, но той изрева, награби противника си през кръста и го запокити в стената.
— Хайде, де? — настоя Ангуа. — Не можем ли вече да намерим Веселка и да се махнем оттук?
— Длъжни сме да му помогнем — натърти Керът, а двата голема пак се вкопчиха в схватка.
— Но как?! Ако това нещо… той, де, не може да спре творението си, как ще успеем ние? Тръгвай!
Керът махна ръката й от рамото си.
Дорфл се надигна от натрошените тухли и нападна отново. Големите се мъчеха да се хванат по-удобно. Постояха така, скърцайки от напрежение, Дорфл внезапно се отблъсна и цапардоса другия голем по главата със собствения му крак. Онзи се завъртя, другата ръка на Дорфл замахна, но беше пресрещната. Кралят се изви неочаквано гъвкаво, събори Дорфл на пода и го ритна, после се претърколи настрана. Дорфл също се претърколи, за да види как и двете му стъпала отлитат към стената.
Кралят се надигна, запази някак равновесие, взе своя крак и го съедини с тялото си. После червените му очи огледаха цеха и пламнаха, щом зърнаха Керът.
— Трябва да има и друг изход оттук! — мърмореше Ангуа. — Нали Кери се измъкна!
Кралят се затича след тях, но срещна ненадейно затруднение. Бе обърнал крака си с пръстите назад. Закуцука в кръг, но въпреки това ги доближаваше.
— Не бива да изоставяме Дорфл така — промълви Керът.
Измъкна дългия железен прът за разбъркване от един казан с нагорещена лой и зачака. Кралят-голем се клатушкаше към него. Керът отскочи, опря гръб на една преграда и замахна.
Големът протегна ръка, отне му пръта и го пусна на пода. Вдигна юмруци и се опита да пристъпи напред.