Патрицият за миг небрежно закри устата си с длан.
— Сър Самюъл, с теб е трудно да се погоди човек. Нима не можеш да отстъпиш поне веднъж и поне мъничко?
— Нямам представа, сър. — Ваймс отвори парадния вход. — Мъглата се е вдигнала, сър. Има малко облаци, но се вижда чак до Бронзовия мост…
— И за какво възнамеряваш да използваш голема?
— Няма да го използвам, сър. Ще го наема на работа. Мисля, че се справя добре с опазването на реда.
— Стражник, така ли?
— Да, сър. Нима не знаете, че големите вършат черната работа?
Ветинари го погледа как се отдалечава и въздъхна.
— Голям поклонник на драматичния завършек…
— Прав сте, ваше превъзходителство — потвърди Дръмнот, появил се безшумно до рамото му.
— Дръмнот, би ли изхвърлил това нещо — Патрицият подаде отрязък от свещ — на място, където няма да го намерят?
— Това е свещта от снощи.
— Значи не е изгоряла, ваше превъзходителство? Но аз видях с очите си остатъка в свещника…
— Разбира се, оставих късо парченце и запалих фитила замалко. Не биваше да показвам на храбрия ни полицай, че сам съм се досетил за всичко, нали? Той полага такива усилия и много се забавлява. Не съм чак толкова безсърдечен.
— Но… Ваше превъзходителство, можехте да отстраните проблема с такт и внимание! А той преобърна всичко надолу с главата, разгневи и уплаши мнозина…
— О, да, колко печално.
— А, разбирам… — промълви Дръмнот.
— Надявам се — натърти Патрицият.
— Желаете ли да повикам майстор за възстановяването на масата в Залата на плъховете?
— Не, Дръмнот. Брадвата ще остане там. Ще бъде… интересна тема за разговор.
— Ваше превъзходителство, позволявате ли да изкажа мнението си?
— Разбира се — промърмори Ветинари, изпращайки с поглед излизащия през портата Ваймс.
— Хрумна ми, сър, че ако Командир Ваймс не съществуваше, би се наложило да го измислите.
— Дръмнот, а според теб какво съм правил досега?
— Атеизмът Също Е Религиозно Убеждение — избоботи Дорфл.
— Не е! — разгорещи се стражник Визит. — Атеизмът е отрицание на боговете.
— Следователно Е Убеждение По Религиозни Въпроси — заключи големът. — Всъщност Истинският Атеист Мисли Непрекъснато За Боговете, Макар И Чрез Отрицанието. Затова Атеизмът Е Особена форма На Вярата. Ако Атеистът Искрено Не Вярваше, Не Би Си Губил Времето С Отрицанието.
— А ти прочете ли брошурите, които ти дадох? — недоверчиво попита Визит.
— Да. В Много От Тях Не Открих Никакъв Смисъл. Но Бих Искал Да Прочета Още, Ако Имаш.
— Наистина ли? — Очите на Визит блеснаха. — Искаш още брошури?
— Да. В Тях Има Много Спорни Твърдения. Ако Познаваш Жреци, С Удоволствие Бих Обсъдил Съмненията Си С Тях. — Добре де, стига — спря ги сержант Колън. — Ще я положиш ли тая скапана клетва или не?
Дорфл вдигна длан колкото лопата.
— Аз, Дорфл, До Момента, Когато Открия Божество, Чието Битие Може Да Бъде Потвърдено Чрез Логически Средства, Се Заклевам Временно Въз Основа На Собствената Си Система От Нравствени Норми…
— Наистина ли искаш още брошури? — кършеше ръце стражник Визит.
Сержант Колън вдигна очи към небето.
— Да — потвърди Дорфл.
— О, боже! — От очите на Визит бликнаха сълзи. — Досега никой не ми е искал още брошури!
Колън се обърна, защото усети, че Ваймс ги гледа.
— Сър, нищо не става. От половин час се мъча да го закълна, а все ни избива на спорове за клетви, обреди и божества.
— Дорфл, ти искаш ли да станеш стражник? — веднага попита Ваймс.
— Да.
— Ясно. Все едно си се заклел. Фред, дай му значката. Дорфл, вземи и това. Официално удостоверение, че си живо същество, в случай че имаш неприятности. Нали знаеш… Всякакви хора се срещат.
— Благодаря Ви — тържествено изрече Дорфл. — Ако Някога Се Усъмня, Че Съм Жив, Ще Го Прочета Отново.
— А какви са задьлженията ти? — реши да го изпита Командирът на Стражата.
— Да оправдая доверието на обществото, да закрилям невинните и да ритам неприятни задници.
— Ей, бързо се учи! — възхити се Колън. — Туй последното не сме му го казвали.
— Ама на хората няма да им хареса — намръщи се Ноби. — Ще се сърдят, че има голем в Стражата.
— А Нима Има По-подходяща Работа За Оногова, Който Обича Свободата? Законът Е Слуга На Свободата. А Свободата Без Граници Е Само Кухо Пожелание — сериозно изрече Дорфл.
— Да вървим, стражник Дорфл — подкани Ваймс. — С теб ще се поразходим.
— Сър, доста документи за четене се натрупаха — завайка се сержант Колън.
— Предай на капитан Керът, че искам да ги прегледа.
— Днес още не е идвал.