— Каква гадост!
— От неговата гледна точка всичко си е в реда на нещата. Нали нищо лошо не му се случва?
— Ти как научи?
— Щом си в Стражата, научаваш какво ли не.
— Виждам, че тепърва ще трупам разнообразен опит — поклати глава Веселка. — Например никога не би ми хрумнало, че трябва да си нося и късче от одеяло!
— Задължително специално оборудване, ако ще си имаш вземане-даване с неумрелите.
— Е, за чесъна и вампирите съм наясно. Срещу тях помага и всичко свято. А какво може да се използва срещу върколаците?
— Извинявай, не те чух… — смънка Ангуа, която още мислеше за голема.
— Имам си сребърна плетена жилетка и обещах на семейството си да я нося винаги, но какво друго е подходящо за върколаци?
— Няма да ти откажат джин с тоник — някак отчуждено промълви Ангуа.
— Моля?
— Какво?
— Някой ми каза, че в Стражата имало и върколак! Не мога да повярвам!
Ангуа спря и се взря в нея.
— Защото рано или късно вълкът в тях се пробужда — обясни Веселка. — Чудя се как Командир Ваймс търпи това.
— Да, в Стражата има върколак… — бавно изрече Ангуа.
— Знаех си, че онзи Визит е много особен!
Ченето на Ангуа увисна.
— Винаги изглежда гладен — продължи разпалено ефрейтор Дребнодупе. — И усмивката му е една такава… чудновата. Веднага го разпознах.
— Хм, май наистина изглежда гладен — призна Ангуа, но нищо друго не можа да измисли.
— Изобщо няма да му позволя да припари до мен!
— Чудесно.
— Ангуа…
— Да?
— А ти защо си носиш значката на каишка около шията?
— Ами… За да ми е винаги подръка. Нали се сещаш — при всякакви обстоятелства…
— И аз ли трябва да го правя?
— Не мисля.
Господин Чорапин подскочи от уплаха.
— Дорфл, тъпа глинено буцо! Не се прокрадвай така зад човек, който работи с машината за рязане на шунка! Колко пъти да ти казвам! Поне се опитай да вдигаш малко шум, като ходиш, проклет да си!
Големът му показа плочата си за писане.
„ТАЗИ НОЩ НЕ МОГА ДА РАБОТЯ.“
— Брей, капризи ще ми пробутваш! А машината за рязане на шунка не иска почивни дни!
„ДЕНЯТ Е СВЕЩЕН.“
Чорапин се вторачи в червените очи. Вярно, дъртият Риболист го предупреди за нещо подобно, когато му продаде Дорфл. „Понякогаш ще иска да излезе за няколко часа, щото почита свещените дни. Туй е заради драскулките, дето са му в чутурата. Ако не изтупурка до храма или там, където ходи, писмената няма да важат повече. Не ме питай що е тъй, не ги отбирам тия работи. Не му пречи, няма смисъл.“
Дяволското нещо му струваше петстотин и тридесет долара. Мислеше си, че го купи изгодно… и май нямаше съмнение в това. Тази твар спираше да работи само когато нямаше какво повече да върши. Ако се вярваше на мълвата, понякога и това не можеше да спре големите. Разправяха, че се случвало такова създание да наводни къщата, защото никой не му казал да не носи повече вода от кладенеца. Или пък миело съдовете до похабяване. Тъпи твари, но и полезни, стига да ги наглеждаш.
Да, но… Вече разбираше защо никой не ги задържаше задълго. Втрисаше се от двуръката машина, която просто си стоеше насреща му, попиваше всичко ставащо наоколо и го съхраняваше… Хм, къде ли? И никога не се оплакваше. Да де, изобщо не говореше.
Човек започваше да се пита чак толкова ли е изгодна сделката, а накрая с огромно облекчение връчваше разписката за парите на новия собственик.
— Доста свещени дни се насъбраха напоследък — подхвърли Чорапин.
„НЯКОИ ВРЕМЕНА СА ПО-СВЕТИ ОТ ДРУГИ.“
Нали уж не безделничеха? Нали уж големът съществуваше, за да работи?
— Не знам как ще смогнем…
„ТОВА Е СВЕЩЕН ДЕН.“
— Е, добре. Утре ще си свободен.
„ТАЗИ НОЩ. СВЕЩЕНИЯТ ДЕН ЗАПОЧВА ПО ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ.“
— И се връщай по-бързичко — предаде се Чорапин. — Или ще те… Да се прибереш навреме, чу ли?
И това го вбесяваше. Човек нямаше с какво да заплаши тези твари. Не можеш да им удържиш от заплатата, защото не получават пари. Не можеш и да им вдъхнеш страх. Риболист разправяше, че някакъв тъкач заповядал на голема си да вземе чука и сам да се натроши на парченца. Създанието изпълнило заповедта.
„ДА.ЧУХ“
В известен смисъл нямаше значение кои са. Всъщност анонимността им беше задължителна. Самите те се смятаха за неразделна част от историческия процес, неотклонния напредък и неизбежното бъдеще. Те бяха хората, които смятаха, че Решителният Момент Е Настъпил. Властите могат да устоят срещу варварски нашествия, побъркани терористи и тайнствени ордени, но веднага загазват, ако преуспяващи анонимни особи седнат около голяма кръгла маса и започнат да мислят за решителния момент.