— Добре де, ясно — Не се стърпя господин Богис. — Кажете най-сетне името на този капитан.
Впрочем господин Богис често губеше сериозни суми на покер.
— Капитан ли? — учуди се господин Въртел. — Уви, неговите вродени дарби още не са го издигнали до такъв чин. Засега е обикновен ефрейтор. По-точно — ефрейтор Сейнт Джон Нобс.
Тишина.
После избълбука странен звук, сякаш вода си пробиваше мъчително път през почти запушена тръба.
Кралица Моли от Гилдията на просяците досега мълчеше, ако не се броят честите всмуквания, когато се опитваше да раздели парченце от обяда си от нещата, които се намираха в устата й и следователно формално можеха да се нарекат зъби.
Тя се смееше и космите по брадавиците й подскачаха.
— Ноби Нобс, а? Приказвате за Ноби Нобс.
— Той е потомък на маркграфа на Анкх, който пък е можел да проследи произхода си чак до далечен братовчед на последния крал — обясни господин Въртел. — В града само за това се говори.
— Вече си го спомням — промърмори доктор Дауни. — Малко човече с маймунска външност, което винаги пуши твърде къси ръчно свити папироси. И цялото е на пъпки. Които изстисква пред погледите на всички наоколо.
— Същият! — ухили се Кралица Моли. — Муцунката му е като палеца на сляп дърводелец!
— Значи не греша… Но той е мухльо!
— И е тъп като дъното на тенджера! — възмути се господин Богис. — Изобщо не разбирам защо…
Задави се внезапно, явно заразен от замисленото мълчание, което постепенно обхвана всички в залата. — …защо да не… разгледаме кандидатурата му… най-задълбочено — довърши със значително усилие.
Изтъкнатите хора на града се зазяпаха в масата. После дружно обърнаха очи към тавана. Накрая решиха в никакъв случай да не се гледат един друг.
— Да, кръвта вода не става — отрони господин Кери.
— Често съм си мислела колко величаво крачи по улицата — подкрепи го госпожа Палм.
— И дори пъпките си изстисква с кралско достойнство. Извънредно изящно.
Тишината пак се спусна, но в нея личеше напрежението на мравуняк.
— Дами и господа — сериозно изрече госпожа Палм, — все пак се налага да ви напомня, че горкият лорд Ветинари още е жив.
— Разбира се, разбира се — съгласи се господин Въртел. — И му пожелавам още дълги години. Аз само ви очертах една възможност, за да я обмисляте до деня… дано е в далечното бъдеще… когато ще се наложи да умуваме кой ще го замести.
— Едва ли някой се съмнява — подхвана доктор Дауни, — че лорд Ветинари е преуморен от работа. Ако оцелее — в което искрено се надявам, разбира се, — редно е да го помолим да се оттегли от поста, за да не си съсипе окончателно здравето. „Благодарим ти, верни служителю на града…“ и тъй нататък. Ще му купим хубава къща някъде в дълбоката провинция. Ще му отпуснем пенсия. Ще му запазваме място на банкетите. Очевидно е, че щом стана толкова лесно да бъде отровен, време е да го освободим от тегобите на службата…
— Ами магьосниците? — сети се господин Богис.
— Те никога не се безпокоят за делата на града — завъртя глава доктор Дауни. — Ако имат с какво да се тъпчат по цял ден и ако всички им се кланят почтително при среща, те са безоблачно щастливи. И нищо не разбират от политика.
Този път Кралица Моли наруши мълчанието.
— Ами Ваймс?
Доктор Дауни вдигна рамене.
— Той е градски служител.
— За същото говоря и аз.
— Но нали ние изразяваме волята на гражданите?
— Ха! Няма да му го втълпите. Пък и знаете как е настроен към кралските особи. Тъкмо човек с фамилията Ваймс е отсякъл главата на последния ни крал. В тоя род също кръвта вода не става.
— О, Моли, напразно се тревожиш. Наясно си, че ако Ваймс се надяваше да му се размине безнаказано, по-скоро би стоварил брадвата по врата на Ветинари. Не преливат от нежни чувства един към друг.
— Пак ви казвам, че няма да му хареса. Ветинари постоянно му навива пружинката и не се знае какво ще стане, ако я освободим изведнъж…
— Ваймс също е слуга на обществото! — ядно отсече доктор Дауни.
Кралица Моли направи кисела гримаса, което не беше особено постижение при нейните природни дадености.
— Значи туй са новите порядки, а? — замърмори си под носа. — Събират се разни хора между четири стени, подхвърлят си лафове и изведнъж светът става друг, а? И вече имаме овце-стръвници и зайци-единаци, а?
Доктор Дауни се престори, че не я чува.
— Днес има соаре у лейди Селачии — напомни той. — Доколкото знам, Нобс е поканен. Вероятно ще можем да го… опознаем.
Ваймс си внушаваше, че има намерение да провери докъде са стигнали с новия участък на Улицата на чревцата. И само ще свърне зад ъгъла, за да види какво става на Петльова улица. Няма да ходи там официално. Защо да губи времето на някой стражник, когато и без това са претоварени с убийствата, отравянето на Ветинари и решителния поход на Детритус срещу „главотръса“.