— Наредили, така ли? — попита Мейсън.
— В града няма други предприятия, всички къщи принадлежат на компанията. Доколкото разбрах, на жена му и дъщеря му разрешили да останат, докато той намери дом другаде. Но на него било наредено да напусне незабавно. Това не ви ли засяга?
— Ни най-малко — отсече Мейсън. — Но на връщане ще мина през Джебсън сити и ще се позаинтересувам от местните клюки.
— По-добре недейте — предупреди тя. — Тоя човек май е от породата на неудачниците, а вашето отношение към такива хора ми е познато.
Нещо в гласа й направи Мейсън предпазлив.
— Дела, да не би някой да се е обръщал към вас?
— В известен смисъл, да. Госпожа Корбин прочела във вестниците, че вие ще защитавате мъжа й, и много се зарадвала. Тя вероятно смята, че обвинението срещу мъжа й е скалъпено. Не знаела, че е съден, но го обича и е решила да му помага.
— Вече сте разговаряли с нея? — изненада се Мейсън.
— Няколко пъти. Опитах се да я разубедя. Казах й, че това може би са само измислици на вестникарите. Вижте, шефе, работата на Корбин е безнадеждна. Полицията е взела от жена му пари — били са от откраднатите.
— И нищо не й е останало?
— Нищо. Корбин й дал четиридесет долара, те ги взели като улика.
— Ще трябва да пътувам цяла нощ — въздъхна Мейсън. — Предайте й, че утре ще съм там.
— Ето от това се страхувах! — рече Дела Стрет. — Защо изобщо трябваше да ви звъня? Да бяхте си ловили риба! Защо пак името ви да се появява по вестниците?
Мейсън се засмя и затвори слушалката.
Пол Дрейк, шефът на детективската агенция, нахлу в кабинета на Мейсън, настани се на дивана и започна:
— Ама и ти се забърка в една история, Пери!
— Защо, Пол? Нищо ли не измъкна в Джебсън сити?
— Измъкнах. Но не това, което ти трябва — обясни Дрейк.
— Тоест?
— Твоят клиент е виновен.
— Давай нататък — рече Мейсън.
— Парите, които е дал на жена си, са от сейфа.
— Откъде се знае това?
Дрейк извади от джоба си бележник.
— Тук е цялата картинка. Градът се управлява от директора на рудника. Няма никаква частна собственост, всичко е в ръцете на компанията.
— И никакво дребно предприятие?
— Никакво, ако не броим боклукчиите. В каньона, на пет мили от града, живее един стар глупак — Джордж Еди. Има свинарник и обира боклуците. Твърди се, че още пази първите пет цента, които е заработил. Всичко останало буха в консервни кутии и ги заравя. Най-близката банка е в Айвънхо.
— Тъй. А по повод взлома? Все пак е трябвало да се пренесе бутилка с ацетилен и…
— Всичко е от склада на компанията — отвърна Дрейк. — Мансон, пазачът, към полунощ прегръща бутилката. Твърди, че уискито прогонва съня. Е, не бива да се пие по време на работа и той го криел, но… Някой обаче сипал в шишето приспивателно. Мансон си взел обичайната доза и се вдървил до сутринта.
— Уликите против Корбин? — попита Мейсън.
— Съден е за кражба. Компанията не наема на работа осъдени, но той скрил миналото си. Франк Бернел, директорът на рудника, обаче разбрал, привикал го към осем вечерта преди кражбата и го предупредил да се маха. Жена му и детето можели да останат, докато си намери квартира другаде. Сутринта Корбин заминал и оставил пари, които се оказали от сейфа.
— Питах те — това откъде се знае?
— Е, това не зная. Бернел е голям хитрец и сигурно може да докаже, че мангизите са откраднати.
След пауза Дрейк продължи:
— Ралф Несбит, счетоводителят, искал да се сложи нов сейф, Бернел се стискал. Сега двамата ги привикват в Чикаго за обяснения. Твърди се, че могат да духнат Бернел и да направят Несбит директор. Неговата докладна била намерена. Кога е делото?
— Предварителното слушане на показания е в петък сутринта. Тогава ще разбера защо са против Корбин.
— Бъди нащрек — предупреди го Дрейк. — Прокурорът ти е подготвил сюрприз, ще се опита да те изпързаля.
Върнън Флешър, прокурорът на окръг Айвънхо, очевидно нервничеше в двубоя с Пери Мейсън. Съдията Хесуъл, чувствайки вниманието на публиката, нареждаше с присъщото му високомерие.
Флешър не вкара своя сюрприз за ефектен финал, а го извади още в началото на процеса. Франк Бернел, повикан като свидетел, описа местоположението на сейфа и потвърди достоверността на фотоснимките, когато прокурорът рязко го пресече:
— Имахте ли основания да смятате, че сейфът е несигурен?
— Да, господине.
— Обръщал ли ви е внимание на това Ралф Несбит?
— Да, господине.
— И какво предприехте вие?
— Да не би да имате намерение да правите кръстосан разпит на своя свидетел? — попита не без изненада Мейсън.