Татко Шимелхорн се вторачи в ботушите на полковника, останали поразително непокътнати и промърмори:
— Хмм-м, я клетай!
Той одобрително се захили на Кейти Хупър, която веднага пусна полите си. Удари се по гърдите и възвести:
— Чутесни ми са те, моити гнъри!
— Къ… — полковникът проявяваше признаци на дълбока психическа травма. — Къде отидоха?
— Там, откътето тойтоха — отвърна Татко Шимелхорн.
— И къде е то?
— То е фчера.
— Това… това е абсурдно! — полковникът залитна и се стовари върху стола си. — Вчера ги нямаше.
Татко Шимелхорн го изгледа със съжаление.
— Распира се, че не! Не пяха тука фчера, сащото токафа фчера пеше тнес. Те са тука фчера, кокато фчера е фече фчера. Има раслика.
Полковник Полърд хвърли умолителен поглед към лейтенант Хансън.
— Може би аз ще мога да Ви обясня, сър — каза лейтенантът, върху чиято нервна система второто посещение на гнърите изглежда се бе отразило благотворно. — Мога ли да докладвам?
— Да, да, естествено — полковникът с готовност се вкопчи в сламката.
Лейтенант Хансън придърпа един стол и — докато Татко Шимелхорн прекоси стаята, за да пофлиртува с Кейти — той заговори тихо и много сериозно:
— Сериозно, невероятно — каза той. — Всички обичайни тестове показват, че в най-добрия случай той е във висша степен малоумен. Напуснал училище на единадесетгодишна възраст, изкарал си чираклъка, после работил като часовникар, докато прехвърлил петдесетте. След това станал пазач в женевския Институт по висша физика допреди няколко години. После дошъл в Америка и постъпил на сегашната си работа. Но тъкмо тази история с Женева е най-важното. Те там са съсредоточили усилията си върху по-нататъшното развитие на трудовете на Айнщайн и Минковски. Трябва да е чул много нещо.
— Но щом като е малоумен — полковникът бе чувал за Айнщайн и знаеше, че той наистина бил нещо много дълбоко, — каква полза от това?
— Тъкмо там е работата, сър! Той е малоумен на нивото на съзнанието, а на подсъзнателно ниво е гений. Част от мозъка му някак си е попила материята, усвоила я е, и се е добрала до тази работа с фагота. В него има едно чудновато кристалче с формата на буквата L, то се допира до платиката и, когато надуеш, кристалчето вибрира. Не е ясно как действа, но е факт.
— Имате предвид… хм… четвъртото измерение?
— Именно. Макар ние да сме оставили зад себе си вчерашния ден, гнърите не са. Те са в него сега. Когато денят стане нашето вчера, той става тяхното днес.
— Но… но как успява да се избави от тях?
— Казва, че свири същата мелодия отзад напред и постига обратния ефект.
Татко Шимелхорн, който тъкмо насърчаваше Кейти Хупър да пипне бицепса му, се извърна.
— Ти само клетай! — изсмя се гръмогласно. — Скоро с моята сфирка са гнъри претафам по ратиото на фрака! Ние попетим фъф фойната!
Полковникът не се решаваше.
— Това нещо не е преминало изпитания, не е доказало качествата си. То… ммм… изисква по-нататъшни проучвания… изпитания при полеви условия… категорични доказателства.
— Нямаме време, сър. Ще се лишим от елемента на изненадата!
— Ще докладваме както обикновено по установените канали — заяви полковникът. — Това си е проклета машина, нали така? А те са ненадеждни. Винаги са били. Би било в противоречие с принципите на войната.
И тук лейтенант Хансън бе осенен от вдъхновение.
— Но, сър, — оспори казаното той, — ние няма да се сражаваме с гнър-свирката! Нашето истинско оръжие ще бъдат гнърите, а те не са машини — те са животни! Гнърите не закачат живите същества, но поглъщат едва ли не всичко друго — вълна, памук, кожа, дори пластмаса и броят им е направо астрономичен. На Ваше място щях веднага да се свържа с министъра!
За миг полковникът се поколеба — но само за миг.
— Хансън, — решително каза той, ти си прав… ти си много прав!
И посегна към телефона.
Организацията на операция „Гнър“ отне по-малко от двадесет и четири часа. Министърът на отбраната, след като се съвещаваха с президента и в генералния щаб, лично се завтече да направлява предварителните изпитания на тайното оръжие на Татко Шимелхорн. До падането на нощта стана ясно, че гнърите могат:
а. Изцяло да покрият всичко в радиус двеста ярда от гнър-свирката за по-малко от двадесет секунди;
б. Да съблекат до голо цяла пехотна рота, снабдена с химическо оръжие, за една минута и осемнадесет секунди;
в. Да погълнат съдържанието на пет интендантски склада само за малко повече от две и половина минути; и