Естествено, някой и друг гнър успяха да се измъкнат — ала представителите на семейство котки в съответния щат, които дотогава само мяукаха в безсилна злоба, се справиха набързо с тях. Що се отнася до многобройните забавни случаи на недисциплинираност, станали по време на победоносното преминаване на войските през оголените в най-буквалния смисъл градове, те твърде скоро бяха опростени и забравени от щастливото им население.
Тайничко, за да избягнат необуздания ентусиазъм на възторжените тълпи, генерал Полърд и Татко Шимелхорн се завърнаха със самолет във Вашингтон — където се наложи цели три полка с извадени от ножиците саби да им проправят път. Все пак, те най-сетне стигнаха до Пентагона. Вървяха под ръка към кабинета на генерала и се поспряха малко пред вратата.
— Татко, — каза генералът и посочи към гнър-свирката със страхопочитание, — ние с тебе сме творци на историята! И, бога ми, тепърва има да я творим!
— Уа! — рече Татко Шимелхорн и юнашки му намигна. — Само че тофечера, момче фойниче, ний с тепе тфорим феселпа! Ас уретих среща с Кейти. Са тепе тя тофете етна приятелка.
Генерал Полърд се поколеба.
— Няма ли… няма ли да се отрази зле на… мммм… дисциплината?
— Не пой се, момче фойниче! Ний няма кашем никой! — засмя се Татко Шимелхорн.
Вътре си стоеше бюрото на генерала. До него стоеше бригаден генерал Хансън и изглеждаше притеснен. Подпрян на едната страна стена стоеше лейтенант Джери Коливър и се хилеше гадничко, прегърнал с вид на собственик Кейти Хупър през талията. А на генералския стол бе седнала една много строга възрастна дама, облечена в много строга черна рокля, и почукваше с много строг чадър по пресата с попивателна.
Щом видя Татко Шимелхорн, тя престана да почуква и насочи чадъра към него.
— Тъй! — изсъска тя. — Мислиш си, че ти се расмине? Та расфалиш хупафия факот на пратофчета Антон, и та си икраеш с мишоци, и санасяш с шенски момичета фойничета?
Тя се извърна към Кейти Хупър и двете си размениха типично женски поглед, тържествуващ и разбиращ.
— Топре, че ти опати се мене та снам — каза тя. — Ти топро момиче. Ти фишташ пот офчата коша.
Тя стана. Кейти Хупър се изчерви, а жената прекоси стаята и грабна гнър-свирката от Татко Шимелхорн. Преди да успеят да й попречат, смъкна платиката… и стъпка кристала с форма на буквата L.
— Сека — възкликна тя — няма фече гнъри и маймунчулуци с чофеци пес кащи!
Докато генерал Полърд се бе вторачил объркан и изумен, а Джери Коливър се хилеше злорадо, тя здраво хвана нещастния Татко Шимелхорн за ухото!
— Сначи отифаме фкъщи! — заповяда тя, насочвайки го към вратата. — Кътето не има момичета фойничета и къщата тряпфа се поятисфа!
Оклюмал съвсем, Татко Шимелхорн тръгна, без да се съпротивлява.
— Тофиштане! — извика той тъжно. — Тряпфа отифам фкъщи с Мама.
Но като минаваше покрай генерал Полърд, смигна му, както си му беше обичаят.
— Не пой се, момче фойниче! — пошепна му той. — Ас пак исмъкнам — ас кений!