— В битка?
— Нещо такова — прие Арт. — По-живо, милейди, изглежда, че Долан и момчето доста са ни изпреварили. Не, загубих окото си, когато Грифит постъпи така, както ти сега постъпваш. Той избяга.
Макар че Арт успя да завладее цялото й внимание, тя не искаше той да разбере това.
— Избягал? И каква е била причината един толкова силен и смел рицар да избяга?
— Тогава още не беше рицар. Дори и оръженосец не беше. Просто едно непослушно момче, палаво и шумно, което боготвореше своя баща.
Спомняйки си за привързаността между баща и син, Мериън каза.
— Той още го боготвори.
— Да, въпреки че лорд Райс винаги открито му е посочвал къде греши. Но Грифин никога не слуша. Нито тогава, нито сега.
— Тогава? Кога?
— Замъкът беше в обсада, разбираш ли. Тревор, най-жалкият уелски разбойник, когото дяволът някога е изпращал на земята, реши, че му харесва гледката от замъка „Пауъл“. Реши, че му харесва и обзавеждането — Арт погледна Мериън изпод рунтавите си вежди. — Харесваше лейди Ангарад по най-мръсния възможен начин, нали разбираш…
Тя кимна. Съвсем не беше изненадана, че някой друг мъж е поискал Ангарад за себе си, след като е зърнал миловидното й лице.
Арт се увлече в ролята си на разказвач и продължи.
— Грифит се измори от обсадата, която продължаваше месеци наред. Лорд Райс стана избухлив и крещеше за щяло и не щяло на малкия Грифин. И следващото нещо, което зная, е, че Грифит мина през тунела и се озова отвън крепостните стени.
— Тунел?
— Построили го за убежище на семейството още по времето на крал Едуард. Най-обикновен тунел. Защитен срещу нахлуване на враг, но без никаква защита, ако някой глупав хлапак реши да излезе. Аз отговарях за Грифит, така че го последвах и се опитах да го придумам да се върне — Арт поклати глава. — Тогава и аз бях по-млад, а следователно не толкова умен да използвам примамките си по-късно, когато се върнем в тунела и бъдем в безопасност. И така хората на Тревор ни заловиха, а онова мръсно чудовище ми извади окото.
Тя ахна, а той се наслади на удоволствието да ангажира цялото й внимание.
— О, да. Той искаше Грифит да застане пред стените на замъка и да се разреве, за да се предаде баща му. Младият Грифит отказа — опитваше се да бъде герой и Тревор ми извади окото, и щеше да ме убие, но аз успях да се отърва, като направих един славен лъжлив скок в пропастта.
— Славен… лъжлив… — тя се отпусна и се усмихна. — Ти се шегуваш.
Той се засегна от думите и рече.
— Не се шегувам. Когато си в капан и мислиш, че нямаш изход, впрягаш целия си ум, защото винаги може да се намери някакъв изход. Може малко да те заболи, но винаги има изход за тези, които го търсят. За мен също имаше изход, въпреки че го открих чак след като ми изчовъркаха окото с…
Тя потръпна и той се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Няма значение. Но Тревор искаше да избоде и двете ми очи. Искаше Грифит да гледа как ме измъчва. Така че заповяда да ме пуснат, за да мога да се тръшкам, да стена и да стискам глава от болката. Тогава аз бързо изтичах към пропастта и скочих точно в мита, в който те пуснаха една стрела по мен, за да ме спрат.
— За да те убият.
— Тревор не се славеше с любезност и мисля, че още не беше се насладил достатъчно на мъчението. Те погледнаха надолу в пропастта, а аз кротувах като мъртвец. Те помислиха, че наистина съм мъртъв и, слава Богу, не изстреляха още една стрела в тялото ми, за да са сигурни, че не съм жив. И така Грифит направи това, което му заповядаха, и той убеди баща си да предаде крепостта — Арт се замисли. — Това всъщност се оказа добър начин да се сложи край на обсадата.
— Как така?
— Лорд Райс, заедно с най-добрите си бойци, излезе от замъка без лейди Ангарад, в което Тревор лично се увери. Но щом нахлу в замъка, той не можа да я открие никъде, защото тя и останалите мъже от гарнизона се бяха скрили в тунела. Когато Тревор и шайката му от разбойници се умориха да празнуват — изпотрошиха всичко в замъка и изпиха всичката бира — лейди Ангарад изведе своите мъже и ги размазаха от бой — Арт се подсмихна. — От нея се искаше само да отвори портите за лорд Райс, но тя никога не е била жена, която точно изпълнява заповедите на мъжа си.
— Райс разсърди ли й се?
— Беше направо бесен.
— И сърдит на Грифит?
— Не, на него не. Не можеше да му се сърди, след като виждаше, че Грифит направо се ненавижда — Арт сложи ръка на рамото й и я задържа. — Виж там.
Страховитият пират и крехкото момче скачаха и цапаха в рекичката, която пресичаше пътя. Мериън се усмихна, когато чу отново смеха на Лайънъл, но сърцето я болеше за Грифит, преживяваше колко неутешим е бил, как е страдал от това, че по негова вина майка му и баща му са загубили дома си. Всъщност сърцето й направо се пръскаше от болка, но тя не смееше да мисли каква е причината за това.