Тя се завъртя и отново се свлече на земята, след това се изправи и хукна след тях в гората. Залиташе и се удряше в дърветата, викаше Лайънъл по име, чуваше как писъците му заглъхват в далечината. Със сетни сили тя се добра до една полянка тъкмо на време, за да види, че Харботъл се мята със сина й в ръце на един прекрасен, бърз жребец.
Тя продължи да вика след тях, но й отговори само победоносният смях на Харботъл. Мериън събра всичките си сили и направи един последен опит да ги догони. Един безполезен опит.
Не можеше да продължи. Тялото й не издържа и тя рухна на земята, победена от страданието и изтощението.
Бавно се надигна и тръгна обратно по пътя, за да намери проснатото тяло на Арт — наполовина в реката, наполовина на пътя.
Шестнадесета глава
Конят откри Мериън, надвесена над тялото на Арт като над мъртвец, и я бутна толкова силно в гърба, че тя пльосна в реката. Обърна се рязко, но стенанията на Арт привлякоха вниманието й и тя коленичи до него.
— Арт? — тя докосна ръката му и още топлите пръсти се преплетоха с нейните. — Света Богородице! Арт, жив ли си?
Той отвори очи и се взря в нея, като че ли не можеше да разпознае лицето й, след това се надигна на лакти. Тя го сграбчи за раменете и го натисна да легне, но той се възпротиви и отново се надигна.
— Остави ме да изляза от тази вода.
Тя му помогна, доколкото й позволи, и когато той се измъкна от реката, тя му каза.
— Лежи и не мърдай, докато не видя къде си ранен.
— Удари ме само по главата, милейди. Усещам, че кърви, но…
Тя огледа внимателно раната, зейнала от ухото до врата му и силно я притисна с полата си.
— Ужасна е. О, Арт, моля те не умирай!
— Не, милейди, аз…
Положила глава на рамото му, тя се отдаде на своята мъка и тревога, докато Арт остана да лежи съвсем неподвижно. Когато се надигна, забеляза, че той се е вглъбил в себе си — може би мислеше за смъртта, а може би беше затворил очи, за да не вижда нейните — пълни със сълзи. Но сърцераздирателно стенеше, сякаш умираше.
Осъзнала необходимостта да направи нещо, тя скочи.
— Трябват ми превръзки и…
Конят отново навря муцуна в нея и тя бързо сграбчи юздите.
— Няма отново да избягаш от мен — заяви тя. — Сега ми трябваш.
Тя завлече коня до едно дърво и го върза. Направи го толкова трескаво, сякаш от това зависеше животът й. Върна се при Арт заедно с торбите си и го зави с едно одеяло. След това започна да рови и да търси от какво да направи превръзки. Една от дрешките на Лайънъл щеше да свърши работа. Тя високо я вдигна и я заоглежда отчаяно, докато Арт не я върна към действителността със стенанието си. Тя разкъса платното на ивички със зъби и превърза главата на Арт.
— Успя да вземе Лайънъл, нали? — прошепна той.
— Да — тя с гордост отбеляза, че гласът й не трепери.
— Къде е Долан?
— Възползвал се от ситуацията и най-вероятно е избягал.
Арт процеди на уелски нещо, което нямаше нужда от превод.
Мериън заяви с прибързана решителност.
— Трябва да отида при Грифит. Той ще намери Лайънъл. Ще го спаси.
— Грифит? Искаш Грифит да спаси сина ти? — язвителността на Арт й напомни за нейните съмнения и за страховете, които пречеха на истинските й чувства към Грифит. Но сега не изпитваше нито страх, нито съмнение. Бяха ответи като прахоляка, преди да се разрази буря.
Тя вярваше на Грифит. Вярваше му така, както не беше вярвала на никого друг досега.
В следващия миг Арт разтресе една от веригите, които я бяха приковали в затвора на подозрението.
— Трябва да отидеш в Кенилуърт. Трябва да се срещнеш с краля, защото Грифит е при него.
Тя сви рамене и се опита да обмисли какво да предприеме, но в съзнанието й нямаше място за здрав разум и съобразителност. Можеше да се подчинява само на дълбоки, първични чувства. Искаше й се да скочи и да хукне след Харботъл. Искаше да убие Харботъл с голи ръце. Знаеше, че не може, знаеше, че трябва да потърси помощ, но да я търси в Кенилуърт? Крепостта на краля?
— Познавам двама крале. И двамата бяха предатели. Хенри има сериозни основания да причини зло на Лайънъл — олюлявайки се, те каза: — Ще тръгна след Харботъл сама.
Арт простря ръката си и я спъна. Когато тя се надигна на колене, той здраво стисна глезена й в костеливата си длан.
— Не можеш да направиш това сама, момичето ми. Имаш нужда от Грифит. Ако наистина вярваш на Грифит, както казваш, тогава трябва да му вярваш, че ще защити Лайънъл, дори ако се наложи и от краля — Арт постави длан върху очите си, като че ли искаше да се скрие от светлината, докато животът отлиташе от него.
— Ангелът на смъртта в този миг простира своите криле над мен. Скоро ще см отида и не искам да умра с грях на душата.