Тя едва виждаше, но тръгна към него, положи глава на гърба му и обви кръста му с ръце. Нямаше какво да каже, така че остана мълчалива, но усети с дланите как той потръпва и бавно преглъща болката от загубата на приятеля и предателството.
Имаше ли някаква надежда за тях? Дали тяхната любов не беше обречена? Можеше ли тя да отсъди справедливо Грифит, да не му причинява болка? Трябваше да опита, заради Лайънъл.
Той жадно вдъхна студения, влажен въздух, сякаш само така можеше да възвърне самообладанието си, обърна се, без тя да отмества ръце от кръста му, и сведе очи към нея.
— Трябва да си починеш.
— Не, трябва да вървя.
— Но ни трябва и време, за да се приготвим за път, а от теб няма да има никаква полза в това състояние.
— Ще тръгнеш ли?
— Съмняваш ли се?
— Не. Винаги съм знаела…
Той пресече опитите й да откаже малка почивка.
— Имаш нужда да се отпуснеш в гореща вода, да хапнеш топла храна и да се наспиш. Ела, Мериън, знаеш, че се налага.
Хенри се обади от мястото си пред огъня.
— Дори и най-издръжливият воин трябва да се приготви преди боя.
Тя погледна загадъчното му лице, след това върна погледа си към безизразното лице на Грифит.
— Нали няма да тръгнеш без мен, докато спя?
— Няма — отвърна Грифит. — Не ми ли вярваш достатъчно, за да се съмняваш в това?
Не искаше да бъде саркастична, но думите й прозвучаха направо равнодушно.
— Вярвам ти. Дойдох при теб въпреки нечовешките препятствия, които трябваше да преодолея. Бих искала да повярваш…
Думите й заглъхнаха. Чак сега беше забелязала раната.
Дълъг, огненочервен, нарязан от кафеникави конци от овчи черва, белегът беше страховито предупреждение за това, че смъртта може да покоси и човека, когото тя считаше за силен и непоклатим като земята. Беше цяло чудо, че той можеше да говори и да вижда. Беше чудо, че е жив. С треперещи пръсти тя докосна раната, която пресичаше лицето му от ухото до носа.
— Ранен си…
Макар че беше в прегръдките й, гласът му прозвуча така, сякаш идваше от много далеч.
— Да, в сърцето.
Седемнадесета глава
Следващата сутрин събудиха Мериън твърде рано за измореното й тяло и в същото време не толкова рано за разтревоженото й сърце. Жени около нея кудкудякаха като кокошки и я прехвърляха от една на друга, докато й обличаха дрехи за езда, които сякаш бяха шити специално за нея. Говореха за голямата закуска след церемонията. Когато ги попита кота ще се тръгва, те се закискаха, сякаш беше изтърсила невероятна глупост. Поставиха в косите й цветя, а когато тя се прозя широко, напръскаха лицето й с вода. След това суетящата се около нея сбирщина от непознати благородни дами и слугини я поведе под бледата утринна светлина към малкия параклис на Кенилуърт, където я чакаше Грифит. От едната му страна стоеше свещеник, а от другата крал Хенри.
Хенри се усмихваше ведро.
Грифит се мръщеше.
Хенри рече.
— Какво приятно утро за сватба.
Грифит нищо не отговори.
Объркана, Мериън се запита какво общо може да има една сватба е издирването на Лайънъл. Би могла да разбере желанието на краля да отслужат набързо венчавката, преди да заминат, но размътеният й мозък не можеше да схване защо беше необходимо това.
— Сватба? — попита предпазливо тя.
Хенри кръстоса ръце зад гърба си и каза.
— Реших да се омъжиш за сър Грифит, преди да тръгнете да търсите сина ти.
Изтръпнала от ужас, тя повтори.
— Да се омъжа за сър Грифит?
— Така е правилно и достойно и това е най-скъпото желание на сър Грифит.
Това беше най-скъпото му желание. Мериън направо чуваше как Грифит го поправя. Това беше най-скъпото му желание, преди Мериън да разкрие, че тя е жената, от която той най-много се страхува — жена, на която не може да се разчита, безотговорна, своенравна, невъздържана. Заради нея бяха отвлекли сина й и убили Арт, докато тя беше тръгнала да търси правдата и полагащото се наследство на Лайънъл. Сега тя беше длъжна да поправи тази грешка.
— Ваше Височество…
По страните на Хенри изби руменина, ръцете му неспокойно се размърдаха. Замисли се за сериозността на неговата повеля.
— Сър Грифит ме успокои — убеден е, че сватбата е била обявена необходимия брой пъти в Уелс, така че светият обичай е спазен. Като крал аз ще заема мястото на граф Уентхейвън. Мисля, че това е справедливо спрямо вас, лейди Мериън, и мисля, че ще се разбера с баща ви веднага, щом го видя. Избрах от собствените си скъпоценности два пръстена с кралска стойност…
В отчаянието си Мериън прекъсна Хенри.