— Бихте ли позволил, Ваше Височество, да протестирам.
Той се спря на средата на стълбите, като че точно от това се беше страхувал.
— Лейди Мериън?
— Нали нямате намерение да се венчаем още сега?
Сред тълпата се дочу слаб, но ясен кикот. Още объркана, Мериън погледна натам. Не позна никого, освен Оливър Кинг, който стоеше до стената с някакъв официален документ в ръце. Това още повече засили усещането й за нереалност. Утрото, за разлика от предишния ден, беше настъпило в нежни розови и златисти цветове. Кралят, нейният враг, й беше предложил да изпълни ролята на неин баща. Свещеникът, дамите, господата — всички бяха непознати и все пак не чак толкова далечни, колкото човекът, за когото щеше да се омъжи. Той я гледайте намръщено, скорошната рана върху лицето му вече не се очертаваше от кафеникавите шевове. Приличаше на висока и могъща статуя на неодобрението и й се видя странно, че е била привлечена от неодобрението.
Но действително беше. Глупаво мечтаеше за тази сватба — да бъде действителна, да празнуват, да се веселят и след това да прекарат чудесна брачна нощ.
Вместо това…
— А какво ще стане с детето ми? — попита тя, опитвайки се да отправи въпроса си единствено към краля.
— Ще тръгнем да го търсим веднага, щом свършим тук — отвърна Грифит, а плътният му глас проряза въздуха, както снежните уелски върхове небето.
Смразена от поведението му, вдървена от нелепостта на техния план, тя се опитваше да намери някаква причина, за да забави церемонията.
— Не сме се споразумели за зестрата и наследството. Нямаме готов за подписване брачен договор.
— Уредих и този въпрос — каза Хенри. — Когато церемонията приключи и свидетелите се подпишат в регистъра, ще дам като компенсация едно свободно графство на сър Грифит — или по-добре да кажем лорд Грифит — и на теб, което ще остане в наследство за вашите деца и внуци, докато съществува родът ви. Графството е Лилестри и се намира на границата с Уелс, недалеч от земите на Уентхейвън. Стойността му е много по-голяма от коя да е собственост, притежание на вашите семейства.
Мериън погледна документа, който Оливър разви и й показа, и веднага разбра, че опитът й да отложи сватбата е осуетен. Богатите земи наистина щяха да бъдат добра компенсация за този необичаен брак.
Тя продължи да разглежда документа, докато Грифит се надвеси над нея и каза с глас, преливащ от презрение.
— В документа няма да откриеш никакъв пропуск. Само ще разбереш, че Хенри няма никакво намерение да ни пусне да търсим Лайънъл, преди да ни бракосъчетаят.
Чак сега прозря хитростта на краля. Хенри я беше впримчил в собствения й майчински инстинкт, след това беше направил това, което може, за да лиши от смисъл опитите й да постави Лайънъл на трона.
Тя докосна мястото под дрехите си, където беше скрила кожената торбичка. Хенри не знаеше за оръжието, което тя притежаваше, и за силата, която то можеше да има, когато тя решеше да го използва.
Нещо повече, тя разбираше примирението на Грифит с един брак, който очевидно презираше. Беше се заклел да се грижи за Лайънъл и щеше да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни клетвата сп. Грифит се беше заклел да служи и на краля.
И този мъж, когото Хенри беше избрал, за да я укроти, прошепна в ухото й.
— Примири се, милейди. Ти се омъжваш за звяра на Уелс!
Дали Грифит беше лъгал някога? Тя се съмняваше. Не беше убедена, че знае как се прави това, или ако знае, не вижда смисъл в лъжата. Това й даде сили да се обърне към свещеника и да повтори след него святата клетва за вярност.
Когато свършиха и си размениха целувката на смирението, Мериън и Грифит, свещеникът и Оливър подписаха ясно и четливо регистъра. След това Хенри сви устни, все едно очакваше нещо, после взе пачето перо и добави своя подпис със замах.
Те бяха женени. Толкова женени, колкото всички други, минали под венчило.
Хенри широко се усмихна, хвана първо ръката на Мериън, после тази на Грифит и каза.
— А сега да се почерпим за случая.
— Ваше Височество, ние трябва да тръгваме — възпротиви се Мериън.
— Първо трябва да хапнете. Добрата храна ще ви помогне при този дълъг път. Наредих да ви приготвят още храна и оръжия в случай, не дай Боже, че се наложи да се биете. Надявам се да не сте привързана към крантата, която ви доведе дотук, защото я замених с по-млад и бърз кон.
Хенри беше прав, по дяволите. Сега трябваше да хапне, точно както предната вечер трябваше да поспи. Но тя усети как я завладява паниката. Това беше глупава, женска паника и тя беше сигурна, че Грифит никога не би й се поддал. Той би приел необходимостта от храна и почивка преди срещата с предизвикателството. Никога не би си позволил да се отдаде на мрачни мисли за участта, която може да споходи малкото момче, попаднало в толкова мръсни ръце. Той никога не би се държал като нея, не би се разпищял пред Хенри, за да ги пусне да вървят.