Сега Мериън беше разкрила още по-ужасяваща картина пред него. Двамата потомци с най-чистата кралска кръв в цяла Англия се бяха оженили и бяха създали син. Един син монарх, който от рождението си е закрилян от благословията на Светата църква.
По вените на Грифит запрепуска ужас, сякаш разтопено желязо запълва отливка.
— Моля се да грешиш. Ако Лайънъл е законен син на Ричард и Елизабет, той има повече основания да седне на престола, отколкото Хенри Тюдор.
— Добре ме познаваш, Грифит. По-добре от всеки друг мъж. Мислиш ли, че бих лишила Лайънъл от закрилата на твоя дом за нещо по-малко от среща със съдбата? Мислиш ли, ме бих го повела със себе си с опасност за живота му, ако не се страхувах, че смъртта сама ще го потърси?
Отвратен и смаян, той попита.
— Как е могъл да легне с нея? Как е могъл да се ожени за нея? Нейният чичо, братът на баща й. Църквата забранява брак при такова кръвно родство.
— Както добре знаеш, папата издава разрешения за такъв брак между кралски особи, ако прецени, че това е наложително. Ричард не се съмняваше, че ще получи такова разрешение и дори проводи пратеник при папата, но той загина на Босуърд Фийлд, преди да получи разрешението от папата.
Надеждата хвърли въдица в душата му и той побърза да захапе стръвта.
— В такъв случай бракът не е легитимен.
Тя горчиво се засмя.
— Кой ще повярва на такива свещенически тънкости?
Тя беше права и между тях легна мълчанието. Той я наблюдаваше на лунната светлина. Неволите от последните дни я бяха превърнали от жизнена девойка в уморена жена. Сухите й очи бяха неподвижни, широко отворени и безизразни, но разказваха историята за проливани отдавна сълзи.
Грифит копнееше да я докосне, да я успокои, но не смееше да го направи. Пропастта между тях зейна дълбока и стръмна, изпълнена е дилеми, които бяха готови да го сграбчат с хищнически нокти и да го повлекат към дъното, ако се опиташе да направи това.
Спомените тегнеха върху нея и тя му каза.
— Елизабет съгреши единствено заради братята си. Ричард ги беше затворил в Кулата и никой не знаеше какви са намеренията му. Той се провъзгласи за крал и всички бяха изтръпнали от жестокостта му. Покани Елизабет в двореца и ние приехме с надеждата, че ще разберем какво възнамерява да прави. И тогава — тя трепетно въздъхна от вълнение, — исках никога да не го бяхме научили.
— Той ли уби жена си, за да се ожени за Елизабет?
Тя седна, но той съзнаваше, че изпяло е предадена на миналите събития не забелязваше нито него, нито нещо друго около себе си.
— Дали Ричард е убил Анна? Не знам. Единственото, което знам, е, че Ричард беше най-жестокият човек, когото съм виждала. Той не искаше Елизабет заради нейната младост и красота, а заради стабилността, която бракът му с нея щеше да придаде на неговата власт. Е — тя вдигна рамене, — той я желаеше поради същата причина, поради която и Хенри я желае. Един съюз с дъщерята на крал Едуард прави трона непоклатим, нали?
Той внимателно се съгласи.
— Така мисля.
— Той й обеща, че ако му се отдаде, ще освободи братята й. Младият крал и скъпият малък дук на Йорк — горчива усмивка раздвижи устните й. — Аз разбира се не му вярвах. Не мисля, че и Елизабет му е вярвала, но какво можеше да направи тя?
— Те вече са били мъртви — каза Грифит.
— Но не бяхме видели и погребали телата им. Трудно е да се сбогуваш с някого навеки, без да видиш… е, добре — тя откъсна една напъпила клонка от храстите под тях и я счупи на две, после още на две. Шепата й се напълни с пролетна мъзга и тя побърза да изтрие ръката си в полата. След това започна да се оплаква. — Петното няма да се изчисти.
Той взе ръката й и започна да търка дланта с грубата тъкан на туниката си, за да изчисти лепкавия сок.
— Веднъж щом остане петно, трудно се изтрива. Но погледни, туниката, към която ти се отнесе с такова презрение, премахна петното — той пусна ръката й и тя се взря в дланта си, като че ли искаше да прочете там някакво любовно послание.
— Грифит? Надяваш ли се, че когато всичко това приключи, ние ще можем да…
Той чакаше, останал без дъх.
— Но ти още не знаеш всичко — тя махна ръка и отхвърли недоизречената молба. — Той…
— Той?…
— Ричард — изрече името му сякаш изплю нещо гнусно. — Елизабет веднага забременя от него и това хем му достави удоволствие, хем го смути. Когато Анна умря, той веднага се ожени за Елизабет, без да губи нито миг, но трябваше да се съблюдава пълна тайна, защото вече бяха плъзнали слухове и се говореха гнусни приказки. Ричард сякаш дори и тогава не разбираше, че почтените хора не могат да се примирят с убийството, измамата, узурпацията… Че ги считат по-скоро за престъпления, които заслужават наказание, отколкото за стратегически ходове, които заслужават похвала.