— Кой знаеше за този брак? — попита той.
— Елизабет, Ричард, свещеника, дукът на Норфолк и аз.
Истински изплашен, той почувства как кръвта се оттегля от лицето му.
— До мен дори не е достигнал слух за този брак.
— Свещеникът е мъртъв. Чух, че умрял на път за Рим. Бил тръгнал за там, за да получи папския декрет. Дукът на Норфолк също е мъртъв, убит при Босуърд Фийлд. Ричард също загина в битката.
— Ти си жива.
— Да.
Според него беше прекалено спокойна. Тя изглежда не разбираше, не можеше да разбере надвисналата над нея опасност.
— Ако искаш нещата да останат непроменени, такива, каквито са сега, ти не бива да разкажеш историята, която сега ми разказа, на никое друго човешко същество.
— Би ли ме убил, ако направя това?
Той възрази разгневен.
— Не аз, скъпа моя. Точно днес сутринта се заклех да те защитавам. Но аз бях редом до Хенри при Босуърд и видях как английските рицари убиват Ричард. Чух тържествената клетва, която Хенри даде, клетва пред Христовия кръст, че ще направи всичко, за да запази своя трон. И те предупреждавам, че ако Хенри чуе и думичка от тази история, той ще избави и теб, и сина ти от изпитанията на земния живот.
Просто и ясно, като малко дете, което, търси отговор на всеки въпрос, тя попита.
— А какво смяташ за моята клетва?
От думите и тона, с който бяха изречени, го побиха тръпки.
— Каква клетва?
— Когато пристигна вестта, че Ричард е мъртъв, Елизабет веднага разбра, че детето в утробата й е обречено. Аз присъствах на раждането на Лайънъл. Стоях до Елизабет, стисках ръцете й, дадох кръвта си, когато тя забиваше нокти в мен. Видях Елизабет да се гърчи в родилни мъки. Но станах свидетел и на раждането на нейната решимост. Когато постави голото, разтърсвано от писъци телце на Лайънъл в ръцете ми, тя ме накара да се закълна, че ще му осигуря това, за което е роден. Тя ми довери живота си на кралица и живота на царствения й син. Нима ще ме помолиш да ги предам?
Той погледна към черния небесен купол, търсейки отговора, но можеше да се осланя единствено на своите чувства.
— Да, бих те помолил да престъпиш клетвата си. Ти си…
Жена. Ти си моя съпруга. Ще направиш това, което аз ти казвам. Беше му лесно да си го помисли, но знаеше, че ако изрече тези думи, те щяха да литнат като перца на вятър. Той трябваше да призове на помощ здравия разум и любовта й към Лайънъл. За да довърши това, което беше започнал, той каза.
— Мислила ли си какво всъщност означава това? За да успееш, трябва да разполагаш с помощта на амбициозни и безскрупулни мъже.
Тя едва-едва се усмихна.
— Имам баща си.
— Не мислиш ли, че той е способен да вземе трона за Лайънъл и след това да му го отнеме — попита той.
— Уентхейвън предпочита да властва чрез коварство. Той ще защитава правото на Лайънъл да царува.
— И ще формира детето съгласно собствените си амбиции.
Тя се изпъна.
— Няма да позволя това.
— Как си представяш, че ще му попречиш?
— Уентхейвън не проявява никакъв интерес към отглеждането на едно дете. С удоволствие ще остави Лайънъл на мен.
Наглостта й го смая.
— Значи ще живееш в двореца? С Лайънъл.
— Да, разбира се.
— А с мен какво ще стане? Какво ще стане с нашия брак?
Тя първо се изчерви, после пребледня.
— Ти и без това не искаше да се жениш за мен. Още не сме били…
— Не сме ли?
— … след церемонията. Сигурна съм, че можем да анулираме брака.
— Ако не се съглася?
Тя отново се изчерви.
— Очаквах да кажеш това. Знаех, че отново ще се изправиш пред собствения си проблем.
Иронията му съсече въздуха като острие.
— Кой от всички?
— Дал си клетва на Хенри да го поддържаш на престола, но сега разбираш, че това е било грешно решение, взето въз основа на неправилно предварително условие. Попитай съвестта си, Грифит. На кого трябва да бъдеш верен? На Хенри или на истинския крал на Англия?
Гъстата мрежа на царственото унаследяване беше улавяла в капан и много по-умни мъже от него и Грифит усети несигурността да се стоварва с цялата си тежест върху неговата решителност. Той зае отбранителна позиция.
— Заклех се във вярност на Хенри, още преди да стане крал, заклех му се и след това. Дал съм клетва пред човека, а не пред институцията. И трябва да знаеш, че няма да ме примамиш с лукавството си, за да не прозра истината.
— Но ти се безпокоиш за Лайънъл. Попита как ще израсте достоен мъж, възпитаван от баща ми. Ако можеше ти да се грижиш за Лайънъл, нямаше да имам никакви съмнения…