— Затова ли избра това пусто място? За да ми кажеш всичко това? — избухна той. — За да ме изкушиш така, както Ева е изкушила Адам с ябълката? Нима съм глупак, когото да залъжеш с хвалебствията си, за да презра дълга си?
— Тези събития надхвърлят възможностите, които имаме аз и ти, но въпреки това можем да бъдем част от тях.
— И да доведем Англия до ръба на ада. Хенри представлява голяма сила, навлязъл е дълбоко в управлението на страната, има за съюзници мнозинството от благородниците, които разполагат с цели армии. Те никога не биха изоставили един силен мъж, за да тръгнат след едно двегодишно дете, особено ако то е рожба на съюз със свидетели един мъртъв мъж и две момичета. Как си представяш ти, една обикновена жена, да сломиш могъщия Хенри Тюдор?
Тя се наведе и повдигна полата си, като привлече погледа му с плавното движение на крака си. Жартиерът на бедрото й беше вързан в сложен възел и тя внимателно го развърза. След това измъкна малка кожена кесия. От нея извади тънък пергамент, явно преминал през много ръце. Тя го разгъна внимателно, изглади сгъвките и му го подаде.
— С това. Това е страницата от регистъра, в който е вписан бракът на Елизабет, дъщеря на Едуард, с Ричард, крал на Англия.
Осемнадесета глава
Лунните лъчи докоснаха изписаните със ситен почерк думи и те прорязаха съзнанието на Грифит като фанфарен звън.
Мериън с удовлетворение наблюдаваше широко отворените му очи и зяпналата уста, докато изненадата превземаше всяка частица от тялото му. Грифит реагира точно така, както беше очаквала. Документът щеше да го убеди в правотата на нейната кауза и щеше да го спечели на страната на Лайънъл.
В следващия миг пергаментът започна да подскача пред очите й. Тя видя как тръпките тръгват от ръката на Грифит и разтърсват цялото му тяло. Разтревожена посегна към него.
— Грифит? Да не ти прилоша?
Болката и ужасът в очите му направо я прерязаха и тя веднага осъзна грешката си. А когато чу разгневения му глас, вече не се съмняваше, че е сгрешила.
— Защо ми показа това? Да не би да искаш аз да го използвам вместо теб?
— Не да го използваш, не! — тя посегна към скъпоценния документ, но той го вдигна високо над главата си. — Показах ти го, за да си дадеш сметка за законните права на Лайънъл върху трона.
Суровият му глас прозвуча като погребален звън.
— Аз съм поданик на Хенри и това, което държа в ръцете си, е доказателство за измяна.
— Не е измяна! — извика тя. — Това доказва законното право на Лайънъл да се качи на престола.
— Това е сигурна смърт за Лайънъл — въпреки вечерния хлад по челото му беше избила пот. — Мога да ти го взема.
Тя погледна безценния документ, вдигнат високо над главата й, и измери с очи ширината на раменете му и силата на ръцете му. Не можеше да направи нищо, за да го спре, ако реши да го задържи или да го унищожи. Беше рискувала и беше загубила. Единственото, което й оставаше сега, беше да опита да предотврати последиците от загубата.
— Можеш да го задържиш — отвърна спокойно тя. — Но няма да го направиш. Прекалено си честен.
Дали го беше убедила или най-сетне се бе научила да разбира правилно характера му? Това нямаше значение, защото той пусна документа и тя се хвърли напред, за да го хване, преди да е паднал в прахта.
Той стисна здраво китката й и промълви.
— Зарови го. Изгори го. Вземи ножа си и го унищожи. Докато съществува доказателството за този брак, винаги ще има злодеи, които ще търсят Лайънъл, за да го използват против краля — както направиха сега, дори и без това доказателство.
Беше длъжна да приеме справедливостта на доводите му.
— А какво ще стане с клетвата, която съм дала на Елизабет?
— Твоята клетва пред Елизабет! — изсумтя той. — Прочетох писмото, което Елизабет ти е написала. Ти не го ли чете?
— Прочетох го. В него ми пише за Лайънъл, за това колко нежно го обича и колко мисли за него.
— И още?
Тя вдигна нетърпеливо ръце, изнервена от този празен разговор.
— Пишеше и за другия си син Артур и за съпруга си Хенри.
— И още? — продължи да настоява той.
Объркана, тя също попита.
— Още?… Какво?
— Не ти ли пишеше тя за своята любов към Артур и за това как той запълва празнотата в душата й след смъртта на братята й?
— Ами… мисля… да.
— Не ти ли пишеше за своя съпруг, краля, и за това как той я поощрява да ти изпраща пари, необходими за благополучието на Лайънъл? — той остро я изгледа и безизразното й лице сякаш го вбеси. Сграбчи раменете й и я разтресе. — Не разбираш ли какво е искала да ти каже с това?