— Уентхейвън може да си позволи и такъв фантастичен шкаф, и замък по свой вкус. Надут паралия — от новобогаташите, роднини на вдовицата на краля — Грифит се изтегна в леглото и въздъхна. — Ожени се изгодно и имаше ключови позиции по време на управлението на Едуард.
Арт кимна.
— Едва ли е натрупал лесно парите си, бая планове ще е трябвало да крои — той взе една от ризите на Грифит и я опъна за ръкавите. — Погледни, това доказва моите думи. Ръцете ти са толкова дълги, че можеш да почешеш коленете си, без да се навеждаш. Не че това ти пречи да се прицелваш отдалеч с острието на сабята и не че аз не съм ти благодарен за това. Огромните ти стари гърди те издуват като буре, а краката ти са толкова дълги, че не се побират в панталоните.
— Ама ти май се опитваш да ми оправиш настроението? — попита Грифит, прикривайки раздразнението си.
— Ами да. Как иначе мога да ти докажа, че тази мома не ти е опропастила външността? Казвам ти, искаш ли я, вземай я бързо, докато някой друг не ти я е измъкнал изпод… — Арт бързо смени вече стоплилия се парцал върху носа на Грифит със студен и продължи — носа.
— Не я искам.
— Тогава защо кокалът в гащите ти стърчи като кокала на лицето ти?
Грифит извика и скочи.
— По дяволите, Арт. Затвори си зурлата, преди да съм натикал малкото ти останали зъби в гърлото.
— Олеле! Ще пукна от страх.
Грифит отново запрати студения парцал на пода и изрече, като натъртваше на думите.
— Не ме интересува една жена, която не може да контролира увлеченията си.
Малко стреснат от строгия тон и заплахите на Грифит, Арт изви глава към него и очите му изведнъж станаха проницателни като на сова.
— И защо не може да се контролира?
— Тя е била любимата придворна на Елизабет. Имала е всички шансове да намери най-добрата партия за брак. Имала е голямо влияние. Вместо това за един миг тя е унищожила всичко, лягайки в леглото на някакъв високопоставен лорд.
— Това не е необикновен грях.
— Родила е копеле — Грифит чу порицанието, прозвучало в гласа му и вече знаеше, че Арт ще го накара да съжалява за това.
— А! — Арт заклати глава и започна весело да подскача около леглото. — Значи нейният грях не е, че е развратничела, а че е забременяла. Не че е съгрешила, а че е прихванала.
Проблемът със старите и доверени слуги, тъжно си помисли Грифит, не е в тяхната проницателност, а в това, че се чувстват задължени да я споделят. С намерение да забрани на Арт да продължава с кълченето и перченето и да го разкритикува точка по точка, Грифит каза.
— Никой, който не може да се владее, не заслужава да има власт и да господства над другите.
— Това е народна мъдрост и е добра — Арт спря да танцува и се вгледа в мрачното лице на Грифит. — Лошо! Но невинаги се придържаш към тази мъдрост.
По този въпрос Грифит не можеше да спори, поне не и с Арт, който беше загубил окото си по повод на едно младежко безразсъдство на Грифит.
— Рано научих този урок.
— Сигурно и Мериън е научила същия урок, но доказателството за нейната грешка не може да се скрие.
Ножът на спомените се завъртя дълбоко в сърцето на Грифит и отново го разкървави. Острието беше като къс стъкло, като отчупена ледена висулка или по-скоро като ръждясал железен шиш, защото той беше разбрал, че спомените не губят силата си да раняват, а напротив — запазват тази сила завинаги.
— Хайде, момко — Арт го блъсна обратно в леглото и отново смени компреса. — Беше удар под кръста и съжалявам за това. Исках само да подчертая, че всички грешим и че ти съдиш несправедливо сурово това момиче — той се извърна настрани и промърмори достатъчно високо, за да го чуе Грифит. — И всичко само защото тя те е изоставила и сега трябва да свириш соло с флейтата си!
Грифит отговори все едно беше натикал в някой ъгъл чувството си за лично достойнство.
— Тук съм изпратен по работа от Хенри и нищо повече.
Арт отвори единия от джобовете на своите дисаги, извади свитък хартия и му го подаде.
Ален восъчен печат придържаше края и Грифит го разпозна. В този миг предчувствието не му подсказа нищо хубаво и той погледна въпросително Арт.
— Нашият господар изпраща това писмо. Донесе го на ръка онзи мъничък негов секретар, с инструкция да го отвориш, след като се срещнеш с лейди Мериън — въпреки че не можеше да чете, Арт се надвеси над леглото, докато Грифит разчупи печата и зачете писмото, като заразглежда почерка с окото на познавач. — Нещо интересно?
След като нави отново свитъка, Грифит му го подаде и каза.
— Изгори го, след това разопаковай багажа. Оставаме в замъка Уентхейвън, по дяволите!
Арт се почеса зад ухото, където бяха останали няколкото последни кичура коса и попита.