— Добър съм. Страшно съм добър. Със сабята си изкарвам прехраната и се обзалагам, че ти си знаел това.
— Как бих могъл да го знам?
— По същия начин, по който научаваш за всичко останало. Обзалагам се, че всеки един от всичките тези благородници, които сядат на масата ти, си плащат за това с тайни. Хващам се на бас, че си най-осведоменият мъж в цялото кралство.
— Ласкаеш ме — Уентхейвън зачовърка зъбите си с дългия нокът на малкия си пръст и реши, че е настъпил моментът да подхване истинския въпрос. — Нали не сме седнали тук, за да си говорим за мен. Тук сме, за да говорим за теб. За теб и лейди Мериън, на която й е време да се омъжи. Прав ли съм?
При споменаването на името на Мериън ръката на Харботъл се разтрепери, а гласът му прозвуча с една октава по-висок.
— Какво за мен и лейди Мериън?
— Искаше да се сближиш с нея. Нали така? Тя не те забелязваше и аз ти предложих да я предизвикаш. Помислих, че след като я победиш, тя ще изпита някакво уважение към теб — Уентхейвън тъжно въздъхна. — Не успях да предвидя, че някои неща могат да станат нейни преимущества. Може би отличната й фигура те е разсеяла? Хм? — той се вгледа във влажните очи на Харботъл, младежът не издържа на погледа му и отмести своя. — Няма нищо срамно в това. И аз самият мога да кажа, че лейди Мериън има най-хубавите гърди в цялото кралство. Разбира се не може да се мери по красота с теб, но почти не се намират мъже в кралството, които да подхождат на високия й ръст, както ти например. Представям си как тя се сгъва почти на две, докато прегръща мъжете, които имат достатъчно късмет да се озоват в леглото й.
Въздухът около Харботъл така се нажежи, че чак затрептя.
Уентхейвън се наведе да отвори вратата на кучешката къщурка и използва възможността свободно да се усмихне.
— Аз съм научил лейди Мериън да се дуелира, но не съм толкова глупав, че да я науча на всичко.
Харботъл въздъхна. Като се стремеше гласът му да прозвучи максимално искрено, Уентхейвън попита.
— Какво ще кажеш за няколко частни урока? Ще се радвам да ти покажа хватки, които тя не знае.
Харботъл влезе в капана.
— Иска ми се да имам още един шанс да се дуелирам с нея. Да, още един шанс за дуел с Високата и Властна господарка. Когато я победя, тя ще бъде в ръцете ми. Разбира се — той се усмихна накриво и погледна надолу към фините си ръце, — тя задължително ще се съпротивлява, но никоя жена не ми е отказвала още.
Самодоволството му смая Уентхейвън и той се запита колко ли жени най-искрено са отказвали на Харботъл, а в крайна сметка са се озовавали по гръб, борейки се с това самодоволно хилещо се магаре.
Не тази участ подготвяше той за Мериън. Въпреки миналото тя щеше да защити цената си.
Уентхейвън предупреди.
— Няма да е лесно да я подмамиш за още един двубой. Това, което наприказва за сина й, беше необмислено и прибързано.
Харботъл провеси нос.
— Но това хлапе си е точно копеле.
Вълна от гняв заля Уентхейвън, но той потисна чувствата си. Макар и не най-доброто, Харботъл все пак беше оръжие. А Уентхейвън се нуждаеше от всяко оръжие, до което можеше да се докопа, защото Хенри Тюдор беше изпратил вече онзи висок уелсец да бди над Мериън, което означаваше, че у краля са се породили подозрения. Уентхейвън каза.
— Хлапето е нейно копеле и тя го обича.
С нарастващо вълнение Харботъл започна да откровеничи.
— Тя винаги се занимава с него, когато аз й говоря и искам да ме чуе. Идва ми да го размажа.
— Да не си посмял да нараниш Лайънъл — в гласа на Уентхейвън прозвуча тревога. — Момчето е скъпо и за мен. Недей! Чуй моя план. Не предприемай нищо, докато не ти покажа няколко трика при фехтовка, които тя не знае. След това можеш да обидиш сина й и тя ще те предизвика на дуел.
— И какво ще получа като награда.
— Много повече от това, което можеш да си представиш — обеща Уентхейвън. — Сега си върви. И пак през прозореца. Има един добър момък…
— Не — прекъсна го Харботъл и се приведе напред, стиснал страничните облегалки на стола с ръце. — Нямам намерение да приемам повече подобни неуточнени обещания. Ако направя това, което искаш, и победя лейди Мериън…
— Същото, което и ти искаш — вметна Уентхейвън.
— Да, аз също го искам. Но искам и да чуя какво ще получа в награда. Искам да ми кажеш точно каква ще е наградата ми.
Уентхейвън се замисли. Да разкрива, пред когото и да е и по което и да е време своите планове, беше противно на предпазливата му природа. Но сега подобно нещо не можеше да му навреди. Винаги можеше да жертва този силен, вонящ пес без потекло и да го поднесе на тепсия на Хенри. Какво по-мъдро от това.