— Ако предизвикаш и победиш лейди Мериън, тя ще трябва да те приеме в леглото си. И когато здравата изпомачкаш чаршафите, тя няма да има друг избор, освен да се омъжи за теб. Ще се погрижа за това.
— Може и да се запъне.
С леден като острието на сабята си тон Уентхейвън каза.
— Тя е жена. Живее благодарение на моята щедрост. Ще направи това, което й се нареди.
— Когато говориш по този начин, направо я съжалявам — в глада на Харботъл прозвучаха нотки, които съвсем не бяха за Уентхейвън доказателство, че той има предвид точно това, което казва.
— Не разкривай пред никого какво сме обсъждали. Всичко трябва да стане сякаш съвсем случайно и да изненада лейди Мериън.
Ентусиазиран, Харботъл се плъзна по храстите под прозореца. Уентхейвън загаси свещите. Изпитваше усещането за добре свършена работа.
Последната му любовница подпъхна глава под ръката му и се сгуши на гърдите му.
— Не съм при теб, защото си богат — промълви тя с глас, в който преливаше престорена невинност и разиграно сладострастие. — Този ужасен мъж не знаеше какво говори.
— Вярно, че не знаеше — Уентхейвън погали русата й коса и се присъедини със същата неискреност. — Нашата любов е вечна. Когато му дойде времето, ще се оженим и ти ще бъдеш моята графиня. Не бих си и помислил, че мога да използвам користно една жена, която толкова сладко предлага любовта си.
И той се усмихна в мрака.
Трета глава
В стаята имаше някой. Освен Арт, който спеше в долния край на леглото на Грифит. Някой друг, чиято ръка го събуди, като побутна крака му. С инстинкта на войн Грифит продължи да диша спокойно и равномерно, докато очите му привикнаха с тъмнината, едва разредена от бледата лунна светлина. Той бавно изви глава и различи фигурата на някакъв мъж, надвесен над дисагите. Неканеният гост се намираше доста далеч от квадратното петно, което лунната светлина хвърляше в стаята, за да бъде разпознат. Той претърсваше кожените чанти. Грифит внимателно го наблюдаваше и изчакваше.
Злато ли търсеше този мръсник? Или някоя угодлива маша на Уентхейвън ровеше за сведения? Крадецът се изправи с празни ръце и Грифит различи пълничък младеж, облечен с тесен панталон до коленете и къса кожена жилетка, прилепнала по тялото. Той отвори шкафа й безшумно претърси багажа, а Грифит през това време прецени разстоянието до вратата. Щеше да изчака младежа да си свърши работата и едва тогава да го накара да поостане още малко. В сумрака изглеждаше бая дългокрак, но и краката на Грифит не бяха за изхвърляне. Той щеше да стигне пръв до вратата.
Но не се наложи. Явно неудовлетворен, крадецът затвори вратичките на шкафа и се приближи до Грифит.
Кесията със златото стоеше до леглото. Златото, предназначено за Мериън.
Вече доволен, младежът тихо измърмори нещо и посегна към кесията. В мига, в която я взе, Грифит се надигна с рев. Младокът изпищя и се блъсна в него. Грифит го сграбчи за кръста и го хвърли върху леглото. Метна се отгоре му, избягвайки умело юмруците му, които целеха счупения му нос. Той успя да заклещи ръцете, които вършееха пред лицето му, изви ги и с умението на майстор в борбата натисна с ръка тънкия му врат.
Меката плът, която усети под себе си, ароматът, както и безпогрешния му инстинкт внезапно разкриха пред него истината.
— Хвана ли го? — попита Арт, разгневен, както само един стар войн можеше да се гневи.
— Хванах я — поправи го Грифит с възкисел глас и усети извиващото се под него тяло да се укротява.
— Какво, по дяволите? — Арт запали една тънка свещ с кремъка си и високо я вдигна. Пламъкът се отрази в кичурите червена коса, обрамчили едно дръзко лице. Усмивка преобрази лицето му на мястото на внезапно обхваналия го гняв. — Лейди Мериън, готов съм да се обзаложа!
— Да, лейди Мериън — все още притиснал с коляно бедрата й, Грифит стъпи на пети и огледа това, което се виждаше от нея. — Лейди Мериън в най-скандално облекло.
Едва сега видя, че късият кожен жакет с дълги ръкави беше подплатен, много модерен и съвсем удобен за една жена, която иска да скрие женствените си гърди. Късата риза, която се подаваше под колана, трябваше да прикрие извивката на ханша й. А сега, когато тя лежеше под него, ризата се бе вдигнала и откриваше цепката на панталона. По-точно съвсем равната цепка.
— По дяволите! — объркан, ужасен и… Господ да му е на помощ, нима се беше възбудил!… Грифит бързо отмести погледа си към лицето й.
— Какво правиш тук? И то облечена в тези шутовски дрехи?
Пълните й устни се нацупиха и потръпнаха като на дете, на което са попречили да осъществи пакостливо намерение, но тя привидно запази достойнството си, като му възрази.