— Радвам се, че чувам това, Грифит — отвърна Хенри.
На английски, с уелски акцент, Грифит даде разпорежданията си, подреди гвардейците на Хенри в една линия и ги предупреди да атакуват само след негова команда. Постави знаменосеца зад тях и намести шлема си. Върна се при Хенри и каза.
— Не се безпокойте, сър. Ще стигнат до вас само през трупа ми.
Мисълта за предстоящата опасност изкриви появилата се върху лицето на Хенри усмивка в гримаса.
— Може и да се наложи — отвърна той.
Грифит зае позиция, прикрит зад хребета на хълма и зачака мига, в който да атакува превъзхождащия го многократно противник. Армията на Ричард настъпваше победоносно. Грифит изчакваше. Жребецът под него потръпна от влудяващо желание да се хвърли в боя. Грифит чакаше. Армията на Ричард доближи хълма. Грифит чакаше. Рицарите около него тръпнеха. Войската на Ричард забави ход при изкачването на хълма. Грифит вдигна ръка. Войните му сграбчиха оръжията си. Замахвайки с ръка напред и надолу, той извика.
— За Хенри Рой.
Войните на Грифит изскочиха иззад билото. Лицата им бяха вкаменени и изопнати от благороден гняв като на ангели отмъстители. Те препускаха все по-бързо, набирайки скорост по наклона, устремени срещу своите противници.
Ричард добре беше подбрал своите рицари. Войните му бяха също толкова верни, колкото Грифит на Хенри. Те се биеха за Ричард III, биеха се, за да остане той на трона.
Грифит развъртя оръжието си като луд, мушкаше, парираше ударите на противниците си и сееше смърт с всяко замахване на меча си, сякаш бе забравил, че също е човек от плът и кръв. Всяка схватка завършваше със смъртта на поредния враг и пред него веднага заставаше друг. Но рицарите на Ричард, превишавайки ги много пъти по брой, поваляха войните на Хенри. Грифит се опитваше да ги спре, опитваше се поне да ги задържи, но бойците на Ричард го притискаха все повече и повече. Силата, с която побеждаваха, беше численото им превъзходство.
Много пъти се бе изправял Грифит лице в лице със смъртта, така че не му беше трудно да я познае и сега, но нямаше намерение да се предава. Не можеше. Вярата в щастливото утре на Уелс и копнежът това утре най-сетне да дойде, бяха по-силни от него.
— За Хенри Рой! — изкрещя той отново, но виковете около него заглушиха дръзкия му зов.
Знаменосецът на Хенри падна. Рицарите на Ричард заобиколиха Грифит и пътят на Ричард към Хенри беше свободен. Единственото, на което се надяваше Грифит в този миг, беше Хенри да си спомни напътствията му. Изведнъж изтрещя гръмотевица. Земята се разлюля и той се обърна, готов да посрещне следващата атака, готов да изгуби последната битка в своя живот.
В един миг новопристигналата армия сякаш се сгромоляса върху тях. С все още непотопени в кръв мечове и с пресни сили те се насочиха към центъра на битката. Армиите, които бяха изчаквали досега, не можеха повече да чакат. Те виждаха кой се бие и кой побеждава — и препускаха, за да подкрепят силните и да разгромят слабите. Грифит се намести по-удобно на седлото. Уморените му очи съзряха Хенри. Той не можеше да се доближи до него в този момент, не можеше да му помогне. Само Бог можеше да му помогне, но изглежда той сега беше твърде далеч.
Грифит вдигна изморено алебардата и щита не защото мислеше, че може да се измъкне жив, а защото да се предаде беше чуждо на природата му. Но атакуващите рицари го подминаха и той с разтуптяно от вълнение сърце осъзна — те идваха в помощ на Хенри. По същите причини, в името на доброто на страната и законното право на Хенри, те атакуваха Ричард и неговите войни и ги громяха.
Пристигналите с пресни сили рицари като че ли вършеха всичко това за удоволствие. Те се смееха гръмогласно, когато поразяваха войните на Ричард, смееха се и когато убиваха конете им.
Като бесни са, помисли Грифит. Те не се бият нито за доброто на родината, нито в името на справедливата кауза на Хенри. Те си отмъщават за всичко на Ричард по най-ужасния начин.
Като внимаваше да не застава на пътя им, той поведе жребеца си назад, към Хенри.
— Хванаха го — извика Хенри. В гласа му не звучеше възторжено злорадство. — Виж, те убиват Ричард.
Единствен оцелял от всичките си рицари, Ричард се изправи сам срещу противника. Рицарите заобиколиха краля на Йорк и с вдигнати мечове се втурнаха да го съсекат. Той се бранеше и сам отвръщаше със силни и яростни удари. Без да може да си обясни защо, Грифит като че ли почувства облекчение, когато той обезглави един от нападателите си. Но моментната му победа само озвери още повече враговете му и те плътно затвориха кръга около него, като сечаха с мечовете си, мушкаха с алебардите си, размазваха с боздуганите си.