— Ние ли те събудихме?
Той поклати глава и посочи към прозореца.
— Някакъв шум отвън… — тя замълча, защото си припомни звуците, които двамата с Грифит издаваха, забравили всичко, увлечени от страстите си.
Очите на Лайънъл проблеснаха, той кимна и майка му се изчерви.
— Изглежда много те обича — забеляза Грифит.
Тази констатация като че ли я обиди и тя заяви.
— Той е мой син!
— Жени с по-ниско положение от твоето и с по-малко средства от теб залагат бижутата си, за да наемат бавачка.
От обиден тонът й стана отбранителен.
— Той си има бавачка.
— Изглежда има всичко, от което се нуждае — отвърна Грифит.
Грифит изглеждаше доволен и това я обърка. Накара я да си даде сметка, че скача от една крайност в друга. Тя погледна към Лайънъл и видя, че той разглежда непознатия. Когато реши, че огледът му е достатъчно изчерпателен и не му поднася нищо ново, той зарови глава в гърдите й.
Тя сведе поглед към тъмнокосата главица и обясни.
— Срамежлив е. Не е свикнал с непознати и едва ли ще пожелае да говори с теб.
— Да — Грифит я огледа със същото внимание, с което синът й беше огледал него. — Чува ли?
— Да.
— Тогава разбира всичко, което говориш, и не бива да говориш така, сякаш него го няма.
Тя нацупи устни, може би, за да покаже отношението си към правдивата забележка на Грифит. Нацупи ги още повече, когато Лайънъл повдигна глава от гърдите й и го огледа още веднъж. След това малкото и срамежливо момченце протегна ръце към големия мъж. Грифит го пое с такава сръчност, сякаш цял живот се е занимавал с деца.
— Повечето възрастни говорят по този начин пред децата, но това момче заслужава по-добро отношение — той погледна Лайънъл, като че ли очакваше потвърждение от негова страна, и детето кимна, без да се двоуми. Грифит продължи. — Аз също не съм говорил много през първите две години от живота си. Но майка ми казва, че след това съм проговорил изведнъж и от устата ми са излезли цели изречения. Направо съм се разприказвал. Уелски и английски истории. Песни и балади. И като съм се отворил веднъж на приказки, не са могли да ми затворят устата.
Мериън кръстоса ръце пред гърдите си и му хвърли свиреп поглед.
— То си личи.
Грифит остави Лайънъл в леглото, коленичи до него и погали възглавницата.
— А сега си легни, момчето ми, поспи, докато закукуригат петлите.
Лайънъл поклати глава — не беше съгласен. Грифит се засмя.
— Не приличаш на майка си, но се държиш като нея.
Мериън и Лайънъл размениха погледи.
Грифит отново се засмя — дълбоко и гърлено като самодоволно мъркащ котарак.
— Постъпи както искаш, но ако не си се наспал добре, няма да си бодър за нашата сутрешна разходка.
За миг Мериън помисли, че той говори на нея, но Лайънъл не мислеше така. Той се отпусна бързо на възглавницата, здраво стисна очи и притихна, сякаш вече е заспал непробудно.
Не изглежда изненадан от победата си над едно упорито и вироглаво дете, помисли Мериън. Дали оръжието му е винаги готово и се сражава със същия успех? Ако беше така… Тя потръпна. Това ли беше целта на онази целувка отвън? На ласките? Дали тази целувка не беше само един от прийомите му да побеждава, за да има власт над нея след това? Беше се опитал да я обиди. Дали сега не се опитваше да я завладее?
Дали и той като всички останали я смяташе за достъпна жена?
Той й се усмихна, сякаш отговаряше положително на подозренията й. Първата му усмивка към нея. Стори й се, че земята се изплъзва под краката й. Усмивката омекоти суровите му черти. От него се излъчваше такава мъжка сила, златните му очи бяха толкова топли, мили… устните му…
Устните му й напомниха за целувките му, а те пък — за самотата.
Нищо чудно, че й се усмихваше.
— Сега и ти си лягай — каза той, — а утре и теб ще те заведем на разходка.
— Да си лягам — повтори несъзнателно думите му тя, запленена и очарована от този мъж.
След миг значението им проникна в съзнанието й я върна към реалността.
Да си ляга? И нея ли възнамерява да завие? Дали не е решил да наруши възхваляваното си въздържание тази нощ? Леко докосна с език долната си устна и се запита какъв ли любовник е той? Ако наистина се е въздържал… Но имаше ли това някакво значение за нея? Как можеше това въобще да има значение за нея?
Дали щеше да си тръгне, преди тя да му е напомнила да го направи, и не беше ли интересът му към Лайънъл само игра, за да я подмами? Тя тръгна спокойно към вратата и той я последва. Излезе навън и видя, че луната е все така високо в небето. Бледата й светлина се процеждаше през гроздове от облаци. Дърветата шумоляха все така и лекият ветрец донасяше до нея аромата на градинските карамфили. Нощният хлад се усещаше по-осезателно в ранната пролет, но тя не потръпна от студ. Потръпна от спомените, които отново я обсебиха. Опита се да скрие от Грифит, че все още усеща въздействието на целувките му и да му покаже, че вече е забравила дивния изблик на страст.