Мериън премина дървената ограда на кучкарника и коленичи на земята, за да поздрави мръсните и задъхани спаниели.
— Прекарахте ли добре? — попита ги тя с напевен глас, докато ги галеше по главите.
Шелдън, кучкарят, тръгна към нея, бършейки ръце в един парцал.
— Да, позабавляваха се прекрасно, милейди. Те са с най-доброто потекло в цяла Англия.
Развеселена тя попита.
— Само в Англия?
— Дори безсрамните испанци не могат да се грижат по-добре от нас за тях.
Тя почеса зад ухото едно кутре и го попита.
— Подгони ли някой бекас?
— Поне дузина, ако не и повече — отвърна Шелдън вместо кутрето.
Тежко дишане до самото й ухо я сепна, но тя закъсня да се отдръпне и един дълъг топъл език облиза бузата и ухото й.
— О, не ме целувай — престорено сърдито каза тя и побутна назад голямото куче.
Мейт се свлече на земята и се претърколи по гръб, подчинявайки се на заповедта й. Очите на кучето бяха тъжни, но то доволно махаше с опашка.
Шелдън каза.
— Мейт иска днес да подари на всеки по една целувка. Той подгони една червена сърна и сега е много горд.
— Червена сърна?
— Да, вече не са толкова много, колкото бяха някога.
Омилостивена, Мериън почеса кучето по корема.
— Умно момче. Умник си ми ти. Но защо се търкаляш сега и се подмазваш?
Шелдън заклати глава и защити Мейт с обяснението.
— Той се търкаля само във вашите крака, милейди, това си е естествено за всеки мъжкар щом срещу него застане женска, която е силна като вас.
Мериън бурно се разсмя и се изправи.
— Иска ми се и останалите мъжкари да разберат това. Височайшите представители на мъжкия род — тя определи с жест височина, колкото човешки бой.
— Просто се борят с инстинктите си — каза Шелдън. Той прогони с ритници кучетата от нея. — Баща ви се върна и помага да ги изкъпят, ако търсите него.
Тя благодари на Шелдън с кимване на глава и бавно прекоси двора. Невероятната чистота на кучкарника направо се набиваше в очите. За такъв кучкарник много благородници можеха само да мечтаят, защото Уентхейвън не жалеше средства за расовите си питомци. Спаниелите му, както големите, така и малките, си бяха спечелили славата на най-добрите преследвачи в тази част на островите и единствено на тях се дължаха привидно добросъседските отношения между Уентхейвън и околните благородници.
Това беше и причината, беше го споделил с Мериън, да се грижи така усърдно за кучетата. Но като го видя сега, гол до кръста, с потопени до лактите ръце в мръсната вода, да плакне едно опитващо да се изтръгне от ръцете му куче, Мериън се усъмни, че това е единствената причина.
— Ах, Уентхейвън, да можеха да те видят сега враговете ти.
Графът не беше успял да чуе леките й стъпки по тревата, заглушавани от воя на кучетата, но въпреки това не изглеждаше изненадан.
— Ако можеха да ме видят сега, щяха да поискат да купят този невъзпитан спаниел и аз щях да им го продам — той пусна кучето и продължи да го наблюдава, докато то се мъчеше да се измъкне от каменното корито. Един от кучкарите го пое. — Изсуши го добре и да не съм чул повече да прокашля! — заповяда Уентхейвън.
— Да, милорд — кучкарят се поклони и след това извика. — Момчета, чиста вода за следващото куче! Побързайте!
Двама се втурнаха да изпразват коритата за изплакване и къпане, а други двама хукнаха с кофи за вода от кладенеца. Личеше си, че на момчетата не им е за първи път да вършат тази работа. След като почистиха коритата, вдигнаха ги на високи до кръста дървени магарета и ги напълниха с прясна вода.
Докато оглеждаше мокрите си пръсти със сбръчкана кожа, Уентхейвън измърмори.
— Ако не съм тук през цялото време, няма да се грижат както трябва за кучетата.
— Шелдън си го бива, нали? — попита Мериън.
— Няма по-добър от него в цяла Англия. Затова го ценя.
— Тогава можеш да му имаш доверие.
— Имам му доверие — Уентхейвън се върна при току-що напълненото корито и свирна. Любимата му кучка се изправи на задни лапи и скочи вътре. Пръсна вода и намокри престилката, която Уентхейвън беше завързал през кръста си. С топъл глас, който беше привилегия само за любимците му, той й заговори.
— О, ти си сладурана. Да, истинска сладурана — малкият светъл спаниел запляска по водата, опитвайки се да го лизне по лицето и Уентхейвън се наведе и подложи бузата си. — Най-доброто куче. Най-доброто и най-хубавото — той взе специалния сапун, с който ги къпеше, за да убие паразитите и отчупи едно парче. Кимна на Мериън с глава, посочвайки й да застане от другата страна на корито, за да може да я вижда, и попита.