Грифит сграбчи мръсната дълга дреха на Кледуин и го привлече към себе си, надзърна дълбоко в очите му и отвърна на уелски.
— Ще помисля дали да оставя цял бъбривия език на един свой сънародник.
— Тя — лицето на Кледуин потръпна — под твое покровителство ли е?
— Под мое и на крал Хенри.
— Крал Хенри? О, колко се уплаших? — наемникът стрелна разперените пръсти на едната си ръка към очите на Грифит.
Грифит ги отклони с рязък замах на изпънатата си длан.
Кледуин погледна Грифит и рече.
— Ти можеш да се биеш, нали?
Спокойно, давайки да се разбере, че това е само по негово желание, Грифит отпусна събраната в ръката му мръсна дреха на наемника.
— Как си загубил зъбите си?
— Един боздуган ги отнесе — хлътналото поради липсата на зъби лице на Кледуин приличаше на направено от глина от челюстта до челото. — Само жилав уелсец като мен може да оживее след това.
Грифит кимна.
— Каква ирония на съдбата ще бъде да ти се случи отново, а? Съмнявам се, че си чак такъв късметлия, та да оцелееш два пъти.
Без изобщо да се разтревожи, Кледуин сякаш разясни гласно скрития смисъл в думите на Грифит.
— Някои уелсци като теб заплашват сънародниците си.
— Някои уелсци като теб — отвърна Грифит, — не са верни на крал Хенри Уелски.
Кледуин изглеждаше повече изненадан, отколкото сърдит.
— Все някак човек трябва да печели.
Лайънъл дръпна Грифит за плаща, но той само го погали по главата и отвърна на Кледуин.
— Това не оправдава предателството.
— Парите оправдават всичко — Кледуин видя възможност да предизвика Грифит и злобно оголи венци. — Още повече, че Хенри си спомняше, че е уелсец, само докато намърда задника си на трона, а после започна да върти мръсни номера на моята скъпа страна. Страната на Кимру.
Той почти изхлипа, но това съвсем не впечатли Грифит.
— Любовта ти към Уелс не си струва и да се изпикаеш върху нея.
Лайънъл отново дръпна Грифит, който леко го отстрани.
— Ако повечето уелсци мислят като теб и се продават на някой богат лорд с надеждата, че ще хванат Господа за оная работа, е тогава Хенри ще има основание да предаде Уелс, нали? Всички Кимру ще бъдат изтласкани в безизходица към върха на рога.
Кледуин повиши глас.
— Я си пази силите, за да духаш кашата. Не можеш да ме убедиш в правотата на Хенри, проклетия лайнар!
Грифит отскубна Лайънъл от косматия крак на Кледуин миг преди отгоре му да се стовари ръката на наемника.
— Той ме ухапа — изкрещя Кледуин и се втурна да сграбчи Лайънъл. — Слабоумното хлапе ме ухапа.
Ръцете на Грифит бяха заети, така че той вдигна крак към слабините на Кледуин и го остави сам да се наниже на крака му, понесен от собствената си инерция. Кледуин разпери ръце и застина в пространството, като че ли обесен на примка, спусната от небето. След това рухна пред погледите на развеселените наемници, които аплодираха Грифит с виковете си.
Грифит не обърна внимание на одобрението им, защото знаеше, че щяха да викат по същия начин, ако победеният беше той. А на стенещия Кледуин каза.
— Предупредих те, че много ти мели устата.
— Мама — Лайънъл посочи към къщичката. — Мама!
Изненадан Грифит погледна момчето.
— Ама ти можеш да говориш!
— И при това съвсем ясно — каза един от наемниците.
— Сигурно тайно се е упражнявал — подметна друг.
Горд, сякаш Лайънъл беше негов собствен син, Грифит се ухили.
— Първата му дума! И се обърна към мен!
— Мама! — настоя Лайънъл.
Грифит се огледа, но Мериън беше изчезнала.
— Къде отиде?
Явно решил, че е казал достатъчно, Лайънъл отново посочи. Грифит хукна с детето на ръце, за да намери Мериън. Застигна я, когато се промъкваше през портичката на оградата. Искаше му се да я извика по име, но тя се промъкваше толкова потайно, че Грифит не се реши. Лайънъл — като че ли също осъзнал необходимостта от потайност — възпря радостния си вик.
Мериън заобиколи къщичката и пълзешком продължи към защитната стена. Беше се насочила към горичката и за разочарование на Грифит той я изгуби от погледа си между дърветата. Потърси друга позиция, но отново не я видя. Каквото и място да си избереше сега, не можеше да я види и разбра защо тя бе избрала това място за скривалище на своите тайни.
Когато тя отново се появи пред очите му, той отстъпи назад и се скри.
Не му харесваше тази игра. Никак не се побираше в представите му за поведение, с които един доблестен рицар беше свикнал, но вече бе разбрал, че когато имаш работа с диви същества, с крале и жени, налага се да превърнеш коварството в основна норма на поведението си.