Този път Арт извика.
— А беше толкова убеден, че Елизабет е ужасна негодница.
— Признавам — Грифит се зарадва на приятната хладина на чаршафите, защото държаха съзнанието му будно, а той имаше нужда от това. Той беше воин, обикновен и груб. Често му се бе случвало да не успее да намери изход от лабиринта интриги в двореца. Този път се страхуваше, че поредната интрига ще приключи със смърт — неговата собствена, на Арт, на Мериън, на Лайънъл — ако направи само един грешен ход. Отговорността му тежеше и в същото време го предизвикваше. — Но Хенри взе в обятията си Елизабет с любов и сякаш я цени повече от всички други. А Хенри не е глупак, така че…
— Значи ти вярваш, че лейди Мериън е пожертвала всичко за младите принцове?
Грифит с готовност й отдаде дължимото.
— Тя е предана.
— Да. И е смела до безумие. Мислиш ли, че крал Ричард III е убил принцовете, след това е използвал сестра им — заради уважението — и е накарал нейната първа придворна дама да мисли, че на принцовете може да се помогне, като се отнеме девствеността й в неговото легло?
Обикновено Грифит високо оценяваше умението на Арт картинно да описва събитията. Но не и тази вечер. Не и когато ставаше въпрос за Мериън. Мисълта, че Ричард е успял да я шантажира и изнасили, го вбесяваше.
— Това е възможност, която трябва да имаме предвид.
— Докато собствената му жена лежи на смъртно легло — Арт разтърка корема си. — Направо ми се повръща.
— Това обяснява защо Хенри ни изпрати при лейди Мериън и нейния син.
Арт се свлече от леглото, донесе каната и халби за бирата и двамата отпиха по глътка.
— Мислиш ли, че Хенри има намерение да убие момчето?
— Ричард има и други копелета. И Хенри не ги е убил — Арт се взря в Грифит настоятелно и той трябваше да се съгласи.
— Но не се е отнасял и добре с тях.
— По дяволите, не ми харесва това, Грифит. Всичко си идва на мястото. Лейди Мериън има дете от Ричард. Уентхейвън узнава за това и вижда шанс да стане регент на краля — Арт пресуши халбата си. — Ако успее да качи Лайънъл на трона…
— Това е причината замъкът на Уентхейвън да пращи по шевовете от наемници, а той самият да заговорничи с ирландците да свалят Хенри от трона — Грифит отпи отново и подаде чашата си. — Или може би възнамерява да използва това въстание, за да задуши зловонието на собствените си грехове.
— Междувременно Хенри установява кой е бащата на момчето, донасят му за плановете на Уентхейвън и той ни изпраща да се грижим за Мериън и Лайънъл, като знае много добре, че може да се наложи да ни заповяда да убием момчето.
— Не мога да убия дете и Хенри знае това. Тук изниква едно противоречие — Грифит заби юмрук в дланта си. — Защо Хенри не ми каза от какво се страхува? Пропускаме някаква част от плана му.
Изведнъж чуха тихи стъпки. Извърнаха се, извадиха ножове и зачакаха.
Мериън беше застанала между тях и стълбите.
— Махнете ножовете. Нищо няма да ви направя.
Гласът й прозвуча твърдо, но високата й фигура се олюляваше като върба от лек ветрец. Все още беше облечена с роклята, но стискаше в ръка преметнат през раменете вълнен шал. Къдричките на шапката й потрепваха едновременно с нея.
Грифит сдържа инстинкта си да се хвърли напред и размени поглед с Арт. Двамата едновременно прибраха ножовете си и се засмяха по един и същи младежки начин, като се надяваха лицата им да изглеждат възможно най-невинни.
— Лейди Мериън, момичето ни, ти ни изненада — заяви Арт.
— Стар навик — Грифит потупа възглавницата, под която беше скрил ножа си.
— Чух гласове и помислих… — тя потътри босите си крака по студения дъсчен под.
— Сигурно. И ние се радваме, че дойде при нас — Арт й намигна с единственото си око й това така подейства на Мериън, че тя се усмихна, макар и за миг. — Ъ-ъ… искаш ли да продължим да говорим за това, което си говорехте, или предлагаш да сменим темата?
— Не успях да разбера това, което си говорехте, все пак приказката ви беше на уелски.
— Да — съгласи се сърдечно Грифит.
— От скука обсъждахме предимствата на уелската бира пред английската — Арт напълни празната чаша на Грифит и я предложи на Мериън. — Искаш ли да опиташ, преди да се съгласиш?
Арт я примами с плътния си гърлен смях и тя пристъпи напред, втренчила очи в чашата.
— Ще бъде предателство да се съгласиш, без да си вкусила, но ще разбереш от какво растат силни уелските мъже, а жените стават красиви, като опиташ бирата.