Със свободната си ръка той дръпна ръката й от очите и усети влажните й ресници. Сълзите блестяха по страните й. Тя подсмръкна. Грифит я хвана за кръста, повдигна я и я сложи върху леглото. След като подпъхна одеялото около краката й, той затегна възела на робата й и прошепна.
— Седни до мен.
— Защо правиш това? — извиси глас тя.
— Какво, момичето ми?
— Да ме метнеш на леглото и да ме накараш да направя това, което ти искаш, и чак след това да ми дадеш шанс да го направя, защото и аз го искам?
Той се засмя, почувствал се уютно от натиска на бедрото й върху неговото, доволен, че чаршафът между тях все още не позволява да усети истински допира на плътта й. Побутна я върху възглавницата до неговата и каза.
— Легни. Открих, че човек постига това, което иска, като не дава избор на хората.
— Особено на жените? — в гласа й се прокрадна обида.
— Особено на слабоумните хора — поправи я той и, преди тя да му отговори, попита. — Не си имала възможност да прегърнеш детето и затова си дошла да прегърнеш мен вместо него?
Тя вече не трепереше както преди малко, но вместо това цялата се сгърчи и тялото й сякаш се сви. Беше изплашена, развълнувана, уязвима. Всяка млада жена е била предупреждавана за опасностите, които крие едно посещение в спалнята на мъж. Мериън сама се беше убедила, че това е реална опасност — Лайънъл беше доказателството. Но тя се беше преборила със задръжките си, за да дойде при него.
Разтърсвана от страх. Но беше дошла при него.
И той щеше да потисне мъжката си природа и да й даде човешкото отношение, за което тя копнееше.
Той погали раменете й и притегли главата й към себе си, докато страната й се опря в голите му гърди. Тя се съпротивляваше разбира се, но неговата настойчивост и сила преодоляха съпротивата й.
— Постой така — промълви той.
Тя въздъхна и се отпусна. Дъхът й галеше кожата му, ръката й докосна къдравите косъмчета на мустаците му.
— Само исках да те погледам — прошепна тя.
Той се усмихна, приласкал главата й до дланта си, доволен, че тя не може да види усмивката, предизвикана от нейното признание.
— Всички момичета обичат да ме гледат, но малко са тези, които имат привилегията да ме докосват.
Тя повдигна глава при това нетипично за него изявление, но той отново нежно я притисна към гърдите си.
— Чуваш ли сърцето ми?
— Да.
— Не е промушено, достатъчно здраво е да…
Тя го целуна.
О, само невинно и леко го докосна с устни. Мястото, под което биеше сърцето му.
Но тази целувка отпусна още малко юздите на разлудувалия се жребец, който пришпорваше… който пришпорваше и него самия.
Тя отпусна глава и той помисли, че няма да успее да поеме достатъчно въздух, за да напълни дробовете си. Знаеше, че тя чува предателското препускане на сърцето му, но не знаеше дали се притеснява от това. Блясъкът на огнената й коса го привлече. Той докосна челото й с длан и нежно го погали. Пръстите му сякаш не се подчиняваха на неговата воля, а вършеха всичко по своя собствена воля! Те се спуснаха около ушите, после надолу към шията. Погалиха тила й и спряха при плитката. Той вдигна ръка и започна отново.
— Момиче, казвал ли съм ти колко е красива косата ти?
— Не.
Той едва чу отговора й, но дъхът й затопли гърдите му и той притвори очи, за да се наслади на удоволствието.
— Колко е дълга, когато я пуснеш свободна?
— Стига до… а-а…
Той погали с длан меката и жива плът, която Мериън не назова и скришом развърза панделката, стегнала края на плитката й.
— И аз така мислех.
— Мога да седна на нея, когато е пусната. Щеше да бъде по-дълга, но…
Тя замлъкна, когато той свали вълнения шал от раменете й и почти усети допира на дланта му през тънкия плат на роклята.
— Но? — подтикна я той да продължи.
— Когато бях дете, ненавиждах цвета й, всички ми се подиграваха… Взех една ножица и…
— Трябва да овладяваш поривите си — той се учуди на наглостта си. Та нали те бяха един до друг в леглото благодарение на неговата необузданост, а не на нейната. Започна внимателно да разплита косата й.
— Да, когато бях млада, но след като навърших пет години, вече много добре знаех всичките си задължения и се научих да контролирам лудешките си пориви. Баща ми се погрижи за това.
Искаше да я попита какво друго тогава я бе тласнало към леглото на мъжа, от когото беше родила Лайънъл, но въпросът му щеше да я ядоса и разтревожи. А не искаше да жертва нито топлината, нито непринудения им разговор, от който научаваше толкова много.
Може би благодарение на гъстия мрак, който цареше в стаята, или на усамотението им, или на необичайната ситуация, в която се намираха, но те разговаряха.