Не се заяждаха, не се противопоставяха един на друг. Всеки от тях говореше за себе си и това му харесваше.
— Баща ти?
— Да, преди да ме заведе при Елизабет, той лично ме обучи да изпълнявам задълженията, които ще имам при моята покровителка.
— Лично?
— Разбира се — тя се засмя. — Но подбудите му не бяха породени от някакво чувство за дълг, уверявам те. Единствено и само в името на благосъстоянието на Уентхейвън. Йоркската династия тогава изглеждаше непоклатима на трона. Обучи ме така, че да се превърна в нещо, което е от първа необходимост за Елизабет. И аз направих това.
— Заради семейството си?
— Заради Елизабет — поправи го тя. — Тя ме обичаше повече от сестра.
— А баща ти въобще ли не те обича?
— Той ме обича толкова, колкото е способен да обича, може би никак.
Грифит повдигна косите й и прокара пръстите си през тях като гребен.
— Ти се справяш добре с липсата на обич от негова страна.
Тя сви рамене.
— На човек не може да му липсва нещо, което никога не е имал.
Той си спомни за топлите отношения, които поддържаше със своите родители и се замисли… Но тя беше права разбира се, тя не страдаше.
— Ако баща ми изпитваше поне капчица обич към мен, нямаше да ме отпрати далеч от дома и аз нямаше да се озова в двора, за да помагам на Елизабет — тя поклати глава. — Всъщност тя е импулсивна. Готова е да направи всичко в името на любовта.
Грифит я притисна още по-силно към себе си.
— А ти какво би направила в името на любовта?
Той искаше да разбере — беше ли жертвала себе си, за да помогне на Елизабет?
Но думите му прозвучаха като зов за обич.
Вече се бе стоплила и той усещаше това. Пръстите на краката й докосваха камъка, а тялото й попиваше топлината му. Въпреки това тя отново се разтрепери, преди да се надигне на лакът и да го погледне в лицето.
— Какво бих направила в името на любовта?
Изглеждаше готова, като ученик, да изпълни всяко негово желание и отхвърляше с жест неизречените му съмнения.
Той искаше тя да го обича, да му даде всичко, което някога е давала на мъж. И дори повече от това.
— Не мога! — прошепна тя.
— Никога няма да те насиля — той се усмихна и въпреки грубите черти на лицето му тази усмивка я привличаше. Образът на този Грифит, отразен в очите й бе изрисуван с четката на обожанието и красотата.
— Ще бъде пагубно.
— Ще бъде… — смехът прозвуча дълбоко в гърдите му — … великолепно.
Тя се наклони към него и пусната й коса се разпиля около тях в бавен водопад от есенно великолепие и Мериън докосна устните му със своите.
Беше опитал вкуса й преди. Сега обаче му се наслади. Отворените й устни, страните й като праскова, ароматът на кедър, лъхащ от дълго необличаната й рокля. Звукът от свличането на шала и на пода, шумоленето на панделките, докато ги развързваше, дългите стегнати бедра, начинът, по който смъкна с пръстите на краката си роклята надолу, огненият мъх на венериния й хълм.
— Ако това беше вратата към ада — промълви той, — щях да умра неизповядан.
Тя се засмя дрезгаво, доволна и развеселена.
— И аз те харесвам много. Косъмчетата на гърдите ти и твоето… всички косми по тялото ти са черни тя прокара пръсти през косата му. А тя е тъмнокафява. Да не я боядисваш с орехови черупки?
Внезапното възмущение му попречи в момента да си спомни за тяхната първа среща и възнегодува.
— Не!
След това звънкият й смях му помогна да разбере закачката й. Той я наказа с една целувка, която започна своя бавен път от устните и продължи с нарастваща страст до пръстите на краката й.
Това не беше някаква изумителна демонстрация на неговото любовно майсторство. Той просто докосваше с устни местата, които беше жадувал да докосне. Нали всъщност я наказваше за дързостта й — но така, че тя да не може да осъзнае наказанието. Нежните й стонове прозвучаха вълшебно, приглушени във възглавницата. Всичко — начинът, по който беше забила юмруци във възглавницата, извитото й в дъга като на настръхнала котка тяло, напрегнато като тетива на лък — говореше за невинност, до която не се беше докосвала ръката на любовник. Грифит посегна, жадуващ за този първи път, за вълшебството, което се криеше в него.
Тя се отдръпна.
— Не трябваше…
— Да забравям гърба ти? Вярно — той я обърна и този път целувките му поеха обратния път, докато зарови лице в косите й и долепи устни в тила й.
Това й хареса и тя му го показа, като се притисна страстно към него, когато той отново я извърна с лице към себе си. Грифит се отпусна с цялата си тежест върху нея, за да я усети докрай и в същото време да не й даде възможност да осъзнае, че вече е само и единствено негово притежание. Той обхвана с длани разрошената й главица, задържа я и погледна Мериън дълбоко в очите.