— Ти си моя — каза той.
Както неведнъж се бе случвало досега, тя прибърза.
— Засега.
Това не беше отговорът, който той очакваше. Искаше тя да осъзнае, че това, което сега гори в него, ще гори винаги, но чертите на лицето й се успокоиха и той прочете в тях завръщането на трезвия разум, докато той не можеше вече да спре. Не можеше да се контролира, побъркан от лудо желание за нея. Той разбра, че може да предизвика същото лудо влечение у нея не защото беше най-изкусният любовник на този свят, а защото вече бе осъзнал, че са родени един за друг.
Въпреки че тя не направи опит да се изплъзне от ръцете му, той й нареди.
— Не мърдай. Нека да ти покажа…
Всичко!
Целувката му изтръгна от гърдите й стенание на удоволствие. Докосването на устните му беше за нея като откровение. Той намираше всички най-нежни точки на удоволствието, докато тя остана без задръжки и без разум.
Това беше обожание.
Открито и неподправено, без опита на сладострастието. Ръцете й се плъзгаха неумело по тялото му, страните й се бяха зачервили, очите й бяха объркани. Като че ли не можеше да преодолее срама, че се е оставила да я завладеят. Грифит имаше усещането, че е владетел на висините. За него тя изживяваше своя първи любовен миг. Нищо в нея не му подсказа, че някога й се е случвало подобно нещо. До мига на обладанието.
— Толкова си тясна — промълви той. — Толкова си тясна.
Имаше нещо смущаващо, но в този миг на удоволствие той не можеше да разсъждава. Тялото му се разтърсваше и извиваше. Силите му стигаха единствено да овладява страстта си, за да не полудее. Той ненаситно я целуваше, целуваше чувствителните връхчета на гърдите й, галеше единственото място, което все още не беше обладал.
Пазеше го за последния миг, миг на неземна наслада.
Дълбок стон се изтръгна от гърдите й. Тя се извиваше задъхана, притискаше се в него и той потъна в нейната тръпнеща интимност.
Дотук си го беше представял точно така. Но като че ли вече разумът му се размътваше, защото можеше да се закълне, че току-що е отнел девствеността й.
Тя простена, но в стенанието прозвуча болка, а не страст, и той се отдръпна, за да я погледне.
Измъчените устни, сълзите в очите, здраво стиснатите зъби му казаха истината.
Тя е била девствена.
За Бога, тя е била девствена!
Осма глава
Тя се опита да задържи вика си, но беше твърде късно. Какво беше направила? Света Майко, какво беше направила!
Дали той усети?
Ще може ли да го скрие от него?
Тя отвори очи и го погледна.
Той също закова очи в нейните. Беше вбесен. В погледа му не личеше одобрение, но беше топъл. Да, почти разнежен. След това широко се усмихна, така че се видяха зъбите му, и каза.
— Причиних ти болка, скъпа, но това не можеше да се избегне. Сега… сега ще ти доставя истинското удоволствие.
Когато свършиха, леглото беше опустошено. Възглавниците бяха изчезнали, чаршафите смачкани, а одеялата изритани. Дори и да беше студено в стаята, тя не усети никакъв студ, защото неговото отмъщение за измамата й, както той обеща, беше върховна наслада.
По-висша наслада от това, което тя можеше да понесе.
Имаше чувството, че е като прозорец с изрисувани стъкла, пръснал се в каменна настилка. Както малките кристалчета никога не можеха да се съберат, така и тя, не можеше да събере частиците от себе си. Тя търсеше думи, с които да заблуди Грифит за действителността, думи, зад които да се скрие.
Но той не й остави време да обмисли. Надвеси се на нея, погали шията й и когато тя отвори очи, се пошегува.
— Всичките тези години да яздиш коня като мъж за нищо.
Той беше удовлетворен. Тя не разбра нищо друго, но това със сигурност й стана ясно. Неговият първичен, изпълнен с екстаз рев беше неделима част от величественото изживяване, в което бяха вплели телата си. От очите му струеше нежност и когато тя посегна към одеялото, за да се завие, той задържа ръката й.
Гласът й потрепери.
— Какво имаш предвид?
Той отново се усмихна. Оголи зъби като див звяр, което не беше далеч от неговата същност.
— Язденето по този начин не те е наранило.
Тя нервно подскочи.
— Знам — каза отчетливо.
Отново посегна за завивка и той пак й попречи.
— Студено ми е — проплака тя.
— Аз ще те завия.
Но той нямаше предвид одеялата. Притегли я под себе си и тя усети в тялото му огъня, който подклаждаше блясъка в очите му. Справи се с ужаса, плъзнал в нея, и се приготви да се изправи лице в лице с последствията от собствената си глупост. Но не и срещу последствията на страстта си.