Той почти заповеднически я подкани.
— А сега ми кажи как стана така, че Лайънъл е твое дете?
Тя постави ръка върху устните си. Усещаше как те се движат, докато говори. Но говореше, без да обясни нищо.
— Никога не съм ти казвала нещо, което да е важно.
Начинът, по който тя се измъкна, го вбеси и той я притисна под себе си.
— И в същото време си ме лъгала най-безочливо. Къде е истината в цялата тази история?
— Не съм аз човекът, който може да разкрие истината. Отдадох ти се. Не искай повече.
— Не, ти не ми отдаде себе си. Обладах само тялото ти, а колкото и да е хубаво, то не е всичко — той стисна с пръсти слепоочията й и прошепна почти в ухото й.
— Искам това, което е тук вътре. Искам да знам какво мисли и какво чувства лейди Уентхейвън.
— Не можеш. Ти скоро ще си заминеш, а аз ще остана тук — и когато той поклати глава, тя попита: — Отричаш ли го?
— Да, защото имам намерение да остана много близо до теб, както ми е заповядал моят господар, добрият крал Хенри.
Влажните й длани се плъзнаха, когато понечи да го отблъсне, но той и без това седна покорно до нея. Голото му тяло беше наистина внушително — стоманените му мускули бяха като изваяни и играеха под кожата при всяко негово трепване, лекото окосмяване по цялото му тяло беше прорязано на места от стари и нови белези. Той я проследи с очи, когато тя се надигна на лакти и седна до него. И когато този път Мериън посегна към завивките, не я спря.
Но задължението да прикрие истината беше по-силно от желанието й да го разбере. В гласа й прозвуча ужас и недоверие, когато попита.
— Какво имаш предвид с това, че крал Хенри ти е заповядал да стоиш близо до мен?
— Изпрати ми писмо, в което ми заповядва да остана и да бдя над теб.
Щеше да се почувства по-добре, ако я беше ударил. Щеше да го понесе по-леко, отколкото това предателство. Да, това беше доказателство за собствената й глупост, но и жестока подигравка с любовта.
— Ти си дошъл да ме шпионираш?
— Дойдох да предам златото, изпратено за бившата първа придворна дама на съпругата на Хенри, от съпругата на Хенри. След това останах, за да закрилям нея и нейния син.
— Да ме шпионираш? — възпламенени от мисълта за предателството, страните й болезнено загоряха. — Да ме шпионираш! Като баща ми!
— Да те закрилям…
— Други думи за същия род дейност — всичко пред очите й се размаза от нахлулите в тях сълзи. — Плюя на закрилата, която мъжете като теб ми предлагат. Плюя…
Той закри с длан устата й, когато тя реши да премине от закани към действия. Яростта му не беше по-малка от нейната.
— Недей да ме нападаш, момичето ми. Ти си ме лъгала от момента, в който те зърнах за първи път. В същото време негодуваш в името на някакви твои морални принципи, но от това кървавото петно върху чаршафа не е изчезнало. Ти не си тази, за която се представяше.
Тя рязко бутна ръката му.
— Съм!
— Ти не си майката на Лайънъл.
Тя заяви още по-категорично.
— Съм.
Той отметна с ръка гъстата си разрошена коса от лицето.
— Има едно-единствено раждане, след което майката е запазила своята невинност и то се е случило преди близо хиляда и петстотин години, така че категорично не вярвам, че детето горе е родено от теб.
Като че ли едва сега тя истински, усети мразовития въздух в стаята и той охлади невъздържаността й. Тя осъзна надвисналата над Лайънъл опасност. Беше позволила да я подмами с милото си отношение, с топлината, с нежното докосване на дрезгавия си глас. Тя се беше отдала на един мъж, на когото мислеше, че може да вярва, и той току-що й бе разкрил колко жестоко се е лъгала.
— Не знаеш за какво говориш.
— Може ли да ти напомня, че съм единственият човек, който знае какво говори, когато говорим за теб?
Тя хвана ръцете му и ги изви, докато ставите му изпращяха.
— Само да посмееш да кажеш нещо за мен…
Той бързо измъкна ръцете си и хвана нейните.
— Казах ти, че ще те закрилям и ако кажа на някого за това, значи да ти причиня зло. А, страхувам се, на Лайънъл също. Голямо зло. Трябва да проумееш най-сетне, че като казвам закрилям, имам предвид закрилям.
Упорството му я накара да изпищи.
— Да повярвам на теб? В теб? Не искам закрилата ти. Не ми трябва твоята закрила. Не смятам да приемам помощ от някакъв лакей на Хенри…
— Дори и ако сигурността на Лайънъл зависи от това?
Тя замръзна зяпнала срещу него, а той се наведе и я целуна. Гневът й се стопи.
— Ти имаш нужда от помощ, малката ми, независимо дали признаваш това или не. Баща ти крои някакви планове.