— В Уелс? — Арт не повярва. — Защо ще ходи в Уелс? Тя не говори уелски и Уелс е наша родина. Ако отиде в Уелс, това означава, че се поставя под наша власт.
— Ако я хванете — напомни му Били.
Грифит почеса наболата над устните и по брадичката му двудневна брада. „Лудост, но разумна лудост — помисли той. — Предполага, че никога няма да я потърсим там и действително нямаше да я търсим, ако Били не ни беше казал. Това я държи извън обсега на Хенри. А за да се скрие съвсем в границите на Англия, човек трябва да тръгне на север, към страната на езерата. Бая езда ще падне.“
— Мислиш, че е отишла в… — Арт въздъхна и призна на Грифит. — Ти не си единственият, който не разбира жените. Мъжете в Уелс нямат нищо общо с тези лицемерни, надменни гущери, които живеят, за да се припичат на слънцето и тук, в Англия, им викат мъже.
Грифит потисна смеха си. Като сдържаше и своя смях, Арт продължи.
— Те са воини и живеят, за да убиват англичани.
— Ти не й каза това — припомни му Грифит. — Спомняш ли си? Нощта, преди да тръгне ти й разправяше някаква вълшебна приказка за чудния Уелс, чийто поетичен и гостоприемен народ ще я посрещне с отворени обятия.
Арт съвсем искрено се ужаси.
— Били, сигурен ли си? Ние я проследихме на юг.
— Кледуин и Харботъл на няколко пъти заличаваха следите й, защото не искаха никой друг да разбере къде отива тя.
— И са оставяли фалшиви следи, обзалагам се — удиви се на изобретателната им измама Арт. — Направо да им се възхитиш на тези хитреци.
— Аз да им се възхитя? — Грифит беше вбесен, че не се бе досетил да провери къде е Кледуин, преди да напусне „Уентхейвън“, а още по-вбесен беше, че не е убил Харботъл, когато имаше тази възможност. — Скоро няма да стават за нищо друго, освен за храна на червеите.
Били кимна в съгласие.
— Така е милорд. Аз следвах лейди Мериън два дни и тя определено пътува към Уелс, но се придвижва бавно заради детето. Нека да ви заведа на последното място, където я видях, и оттам нататък ще продължим.
— Ще ни заведеш на мястото, където си видял за последен път лейди Мериън и детето и ние двамата с Арт ще продължим — Грифит се наведе от седлото, за да се приближи повече към Били. — Ти ще се върнеш в замъка. Може би в „Уентхейвън“ ще се намери начин да се спрат Кледуин и Харботъл.
По широкото лице на Били пробяга усмивка.
— Да, може би. Може би.
— А, Били — Уентхейвън се усмихна на война, когото беше назначил да охранява Мериън, когато той се появи на вратата на спалнята му. Потупа главата на Хани, когато тя излая и й заповяда да млъкне. — Влизай, Били, и бъди добре дошъл.
Уентхейвън се направи, че не забелязва плахия начин, по който Били пристъпи в стаята. Не обърна внимание на калта, която Били нанесе върху хубавия килим и на шумното му възбудено дишане с отворена уста. Уентхейвън напълни две халби бира, наруга кучето и се отправи към стола с възглавнички, който наричаше свой.
— Ела да изпием по халба бира заедно, Били.
— Милорд — само новопостъпилите слугини бяха толкова притеснени и объркани. — Не мога да пия с вас.
— Но защо?
— Не е редно.
Уентхейвън се засмя снизходително и потъна в креслото. Хани се сви в краката му.
— Мисля, че моят ранг ми дава право да решавам кое е редно и кое не. В края на краищата, ако аз реша да изпия чаша бира с един от най-старите си и най-предани воини, никой не може да ме спре.
Били промълви нещо нечленоразделно в отговор.
— Сега ела и седни тук — Уентхейвън премести по-близо до себе си една мека табуретка за крака, — и ще поговорим.
Той не обърна внимание на мърморенето на Били и продължи доброжелателно да се усмихва, докато Били наместваше туловището си на ниското столче.
— Удобно ли ти е, Били?
Беше очевидно, че не му е удобно, но Били кимна в знак на съгласие.
— Ето твоята бира, Били.
Ръката, която Били протегна, за да поеме бирата, видимо трепереше.
— Я сега кажи, Били, откога работиш за мен?
— А… — чашата се удари в зъбите на Били, когато той се опита да отпие. — А… в години ли?
На Уентхейвън му липсваше Мериън, липсваше му някой, с когото да разменя остроумни нападки. Липсваше му поне един сред всичките тези глупци около него, който да не е невероятно тъп. Той вдигна очи и видя Хани да се надига с вирнат нос и разширени ноздри, като че ли беше надушила някаква следа. Той каза на Били.