Били заопипва непохватно пълните с храна блюда, които неизменно стояха върху масата.
— Не и ако ще се жени за сър Грифит.
— Били, ние не говорим за някоя селянка. Обсъждаме дъщерята на граф Уентхейвън. Ако сър Грифит иска да се ожени за нея, въпреки че се съмнявам в това, но ако иска, той ще го направи. Едно обаче е сигурно — той не прави това от любов. Бракът с лейди Мериън Уентхейвън е докопване до голям кокал. Семейството му ще иска да знае размера на зестрата й, а аз ще искам да знам какво наследство ще получи от тях в случай, че остане вдовица. Ще трябва да се обсъдят различни договорни отношения между двата рода, та дори и дрехите и покривките, които тя ще вземе. Лейди Мериън ще се върне, защото ще трябва да се прехвърлят земи и пари.
Били затътри крака към него, без да отделя очи от хляба и сиренето в ръцете си.
— Сър Грифит не се жени за нея заради парите й.
— Сигурно не. Ще нарежеш ли хляба? Не обичам да безпокоя кучето си, когато му е толкова удобно. Но в същото време Пауъл няма да се откаже от парите. Парите ми ще отидат в Уелс. Не мога да го повярвам!
— Това и мен притеснява. Не парите ви, а това, че сър Грифит е уелсец — Били отряза една филия хляб с войнишкия си нож и я подаде на Уентхейвън. — Смятате ли го за варварин?
— Не бих искал да се срещнем с него на бойното поле, ако това имаш предвид, но се съмнявам, че ще нахрани лейди Мериън — Уентхейвън подаде една коричка на Хани. — Сериозно. Между другото, изгоних Харботъл.
— Добре сте направил, милорд — одобри Били.
— Да, не беше цвете за мирисане, но Грифит наистина показа свирепия си нрав, когато се опре до бойно изкуство. Как само измъкна ръката на Харботъл от рамото, а той държи с нея меча си — Уентхейвън отхапа от хляба и започна замислено да дъвче. — Имаше ли лейди Мериън някакви счупени кости онази сутрин, когато й помогна да замине?
— Н-не — заекна Били. — Нито синини, но беше тъмно и не можах да видя много добре.
— М-м. Е, може да е избягала от Грифит заради някакво глупаво моминско объркване. Тя не е мома, разбира се, но това е възможно — хлябът и масленото сирене отпуснаха малко свития на топка стомах на Уентхейвън, а и резултатите от взетите мерки за подбиване авторитета на Грифит изглеждаха доста успешни. Той се облегна удобно на възглавничките зад гърба си и за пореден път се зае да доведе плановете си до желания край.
— Иска ми се да вярвам, че ще мине под венчило по своя собствена воля. Иска ми се да мога да й помогна, ако й се наложи да избяга от крепостта „Пауъл“. Но не виждам как бих могъл да помоля някой добър англичанин да дебне на чужда територия само и само аз да съм спокоен за дъщеря си.
Били вдигна ръка, но Уентхейвън му махна да я свали.
— Не, Били, нека помисля — Той отчупи парче от сиренето за Хани. — Имам уелски наемници и на никого няма да направи впечатление, ако ги види там, но всъщност им нямам доверие. Те са в състояние да си направят удоволствието с лейди Мериън, преди да я върнат, и в същото време ще си поискат да им заплатя надницата.
— Извинявайте, милорд…
— Ако имаше някакъв начин…
Уентхейвън умишлено налапа един голям залък, с който така запълни устата си, че да не може да говори. Тогава Били избухна.
— Но, милорд, има начин. Направете ме командир на наемниците.
Уентхейвън едва не се задави със сиренето и мъчително се изкашля. Той погледна блесналите очи на Били и каза.
— Не можеш да командваш всички тези наемници. И кой ще се грижи за защитата на „Уентхейвън“? Замъкът не може да остане неохраняван.
— Вие имате воини англичани, които с желание и готовност ще защитят „Уентхейвън“. Но ако трябва да задържите уелсците, тогава ми дайте само трима. Заедно с тях ще върна лейди Мериън от Уелс.
— Пази Боже, тази идея я запази за себе си — каза Уентхейвън, побутна кучето да слезе на земята и се наведе да го погали, но всъщност искаше да скрие лицето си от Били, за да не види изписания върху него триумф. — Всъщност, нямам нищо против да ти дам пет души. Вземи петима от наемниците. Те ще те преведат през Уелс и ти ще ми върнеш лейди Мериън обратно у дома.
Били изпъшка толкова тихо, че Уентхейвън се усъмни дали е чул добре.
— Но какво ще стане, ако тя иска да се омъжи за сър Грифит? Готов съм да се закълна, че той е почтен мъж.
— Познавам много почтени мъже, които не се отнасят добре с жените си — каза Уентхейвън и Били се съгласи. — Но, въпреки че имах по-големи планове за нея, ако тя иска да се омъжи за сър Грифит, ще й дам благословията си и зестрата й. И от този ден нататък ще наричам уелсците свои най-скъпи роднини.
Били съвсем не изглеждаше очарован от мисълта за сродяване с уелсците, но в същото време беше удовлетворен от великодушното решение на графа.