— Не знам. Съмнявам се.
— Тогава каква ще е ползата от нея за семейството?
— Има влиятелни връзки в двореца — Грифит внимателно подбираше думите си. — Английската кралица е нейна приятелка.
Това вече направи силно впечатление на Райс.
— Съмнявам се в твоята убеденост в добротата й. Арт сякаш се прекланя пред нея, но на Арт не му е нужно кой знае какво, за да благоговее пред нещо.
Грифит промълви.
— Не знам защо държа този старец.
— Защото му дължиш живота си? — предположи Райс.
— Може и това да е — Грифит напълни чаша е вино и я подаде на баща си.
— Мислех, че отново ще потърсиш жена като Гуенлиан. Самият ти много пъти си казвал, че предпочиташ жени, които обичат да плетат и да си стоят у дома.
— Мериън ще се научи — заяви Грифит. — Да, ще се научи.
Грифит се усъмни, че баща му надига чашата, за да прикрие усмивката си, но когато той я гаврътна и избърса устата си, върху лицето му не беше останала и следа от усмивка.
— Мисля дали съвсем скоро бащата на Мериън няма да застане с войска пред портите ни и да си я поиска.
Грифит седна на една пейка и се наведе към огъня, за да се сгрее.
— Възможно е, ако знаеше къде е. Но обсадата не е предпочитан начин за действие при Уентхейвън. Той по-скоро би ловувал в мрака като копой и би влачил жертвата си за врата.
— Е, това е успокоително. Трябва ли да внимаваме да не изчезне лейди Мериън?
— Тя е в безопасност в замъка „Пауъл“ — в гласа му прозвуча по-скоро надежда, отколкото сигурност, — но може би Лайънъл се намира в голяма опасност.
— Баща му ли го търси?
— Не знам кой е бащата на Лайънъл, но той досега не е проявил интерес. Въпреки това момчето е важен фактор по много причини, някои от които още не са ми ясни.
— Значи съм бил прав. Уентхейвън цени високо Мериън заради сина й.
— Подозирам, че това е така, но не искам Харботъл да го разбере.
— Какво значение може да има синът й?
Грифит искаше да обясни, да поиска съвет от баща си. Но ако направеше това без съгласието на Мериън, това означаваше да предаде доверието й — доверието, което Райс смяташе за недостижимо.
— Тате, не мога да ти кажа истината, но трябва да те предупредя. Приютяването на Мериън и Лайънъл може да постави в опасност замъка „Пауъл“ и всички е него. Ако искаш, можеш да им откажеш убежище и аз ще ги заведа другаде.
— Глупости! — отсече Райс. — Ако им откажа гостоприемство от страх за живота си, майка ти ще ме изхвърли от най-високата кула. И още по-лошо — ще ме изхвърли от леглото си.
Грифит се разсмя. Не беше и очаквал друга реакция, но беше длъжен да предупреди.
— Да, тате, но едно мога да ти кажа със сигурност. Мериън никога не е била любовница на Харботъл.
Райс присви очи и огледа сина си от глава до пети.
— Не те моля да извършваш предателство спрямо собствената си почтеност, но не казвай на майка си. Тя мрази тайните.
Грифит се отпусна назад в стола и осъзна, че засега Райс беше оттеглил възраженията против Мериън. Вярно, дългът към семейството беше дълг на Грифит, понеже Райс вече остаряваше, но романтичната му уелска душа оставаше млада и тя осъждаше всякакво разделяне на Грифит от тези, които го обичаха. Грифит попита.
— И така, какво ще правим с Харботъл? С този навлек?
— Навлек ли го нарече? — Райс бурно се разсмя и изведнъж млъкна. — Не обиждай навлеците, като наричаш Харботъл така.
— Да, дори и един навлек има някаква гордост — съгласи се Грифит. — Тук ли ще го оставим? Той е роден предател и може би е разумно да го държим под око.
— А ако го изхвърлим? — разсъждаваше Райс на глас. — Времето през пролетта е променливо, един ден вали, на другия е студено… Ако остане в околностите, скоро ще го сполети нещастие…
— Много му е удобно в тоя затвор.
Погледите им се срещнаха и те казаха в един глас.
— Ще го изхвърлим.
— Трябва да си изпиеш лекарството — придумваше Ангарад Мериън, като държеше чашата с отвара пред стиснатите й устни. — Обеща на Арт да го направиш.
Мериън стисна носа си, за да се предпази от зловонието.
— Не съм му обещавала, че ще го пия цял живот. Вече съм по-добре.
— Наистина си по-добре. Тази седмица в леглото ти се отрази добре — Ангарад намести ръката на Мериън върху чашата. — След още една ще бъдеш по-добре.
— Още една седмица! — изпищя Мериън и за нейно разочарование последната дума прозвуча възглухо и дрезгаво. Ангарад бързо се възползва.
— Виждаш ли, сама си причиняваш болка — тя погали Мериън по бузата — като майка, която примамва детето си. — Ако го изпиеш, ще разреша да имаш посещения.