— Не чак толкова лошо? — Ангарад се обърна към Мериън и сподели. — Запознахме се чак на сватбената церемония.
— Родителите ни смятаха, че така е най-добре — гласът на Райс прозвуча гордо и тържествено, след което той самодоволно се усмихна и продължи. — Какво са знаели те! Какво съм знаел аз за тези неща? Това не ме интересуваше. Какво значение имаше някаква си съпруга? Бях на двадесет и една години, току-що посветен в рицарство, мислех си, че целият свят ми принадлежи.
— А аз бях на дванадесет години — каза Ангарад.
Райс вдигна ръка и вирна кутрето си.
— Една торба кокали.
— Ти ме изплаши до смърт.
— Мислех, че това се иска от мен.
— Той влезе в спалнята, видя ме да стоя гола и да треперя и заяви: „С бебе няма да спя!“.
— И излязох.
— Изхвърча с гръм и трясък — уточни Ангарад.
— Нали не искаш да се чувствам виновен за това!
— Не — по устните на Ангарад заигра усмивка. — Тайно в себе си изпитах облекчение. Но бях публично унижена.
Райс се усмихна на жена си и Мериън сякаш видя как той обвива Ангарад в прегръдката си. Между тях съществуваше нещо неуловимо, калено от времето, любовта и отколешното желание, което лесно се възпламеняваше.
Грифит въздъхна и поклати глава.
— Те са лудо влюбени — каза на Мериън той.
Тя не отговори. Лесно й беше да си представи тях двамата с Грифит — същата такава двойка, която разказва с умиление историята на своя живот, като всеки знае какво ще каже другият, преди той да го е изрекъл.
И в същото време си помисли, че и след четиридесет години могат да бъдат все така злочести. Дори самата Мериън усети, че гласът й звучи дрезгаво, сякаш всеки миг ще се разридае, когато попита.
— И какво стана?
— Как се събрахме ли имаш предвид? — Ангарад сключи отрудените си ръце в скута си. — Аз пораснах.
— Много красива при това.
Ангарад каза с насмешка.
— Даже не беше забелязал това. Докато аз се грижех за къщата ти, селската вдовица те задоволяваше и ти нямаше никаква представа за моите скромни прелести.
— Докато не започна да флиртуваш с оръженосеца ми.
— Бяхме на едни години — Ангарад се наведе съзаклятнически към Мериън, — и той беше греховно красив.
— И пълен глупак — добави Райс.
— Мили свети Уинифред! Ако не е запазил това в тайна, то е било само защото е мислел, че не те интересува. И то си беше самата истина, докато не забеляза проявения към мен интерес от друг — Ангарад цялата загоря от отдавнашното си възмущение. — Като куче, което не обръща внимание на кокала, докато не види друго да го глозга.
— Не съм бил чак толкова разсеян, колкото тя ме представя — обърна се Райс към Мериън.
Ангарад кръстоса ръце пред пищната си гръд.
— Ха!
— О, забелязвах я. Тялото й се беше позакръглило… — Райс проточи „р“-то приятно. — Но вече бяхме женени от четири години и не беше толкова лесно да преобърнем порядките си в леглото. Не исках да приличам на глупак, който ухажва собствената си жена — той въздъхна и дълбокомислено заяви. — Но ако бях пробвал с ухажване, щеше да бъде много по-лесно.
Ангарад успя да прикрие усмивката си, но не и Мериън. Гледката на това мъжище, покорно застанало пред дребната си женица, се оказа прекалено голямо изпитание за намерението й да се държи сериозно и тя се разсмя.
— Виждаш ли? — Райс посочи към нея и Ангарад. — Виждаш ли, синко? Една жена никога не уважава своя любим. Аз разказвам историята на собственото си унижение, а те се кикотят.
— Това е ужасно, тате — съгласи се Грифит.
— Да — Райс вдигна вежди и строго изгледа Мериън. — Не виждам нищо смешно в моето нещастие.
Мериън се изкашля и побърза да си придаде сериозен вид.
— Моля ви да продължите. Какво стана с оръженосеца?
— Изпратих го да се прибере у дома в пълна немилост. Бях измъкнал това неблагодарно хлапе от една селска къщурка и го направих свой оръженосец, а той ми се отплати за това, като флиртуваше с жена ми — Райс махна сърдито с ръка. — С моята жена!
Мериън се усъмни, че оръженосецът е бил изхвърлен не особено мило.
— Знаеш ли, че се е върнал? — каза Ангарад, при което Райс почти изкрещя.
— Мислиш ли, че това ме интересува? Глупав млад…
Ангарад го прекъсна.
— Вече не е толкова млад, но е все така красив и разярен и много бих искала да внимаваш къде ходиш.
Явно старата вражда все още възпламеняваше горещи страсти, защото Райс почервеня, при което Мериън побърза да попита.
— И какво направихте двамата е Ангарад, когато останахте сами?
Райс явно сдържа ядните думи, които бяха на устата му, погледна развълнуваната си съпруга и изчака да отмине този напрегнат миг.