Излетна се в леглото до нея. Съвсем гол, с мускулесто и мургаво тяло. Прегърна я, при което тя се отдръпна към ръба на леглото, стегна се и сложи ръцете си отстрани, за да прилепне одеялото плътно около тялото й.
— Може да влезе някой.
— Намираме се в уелски дом, където на всички вече е известно, че в неделя ще бъде обявена сватбата ни — той се усмихна, придърпа възглавничката на Лайънъл до нейната и отпусна глава до рамото й. — Уелсците имат по-добри обноски, отколкото предполагаш.
Това обяснение като че ли беше съвсем достатъчно за него, защото той нито каза нещо повече, нито помръдна. В същото време с всяка следваща минута Мериън ставаше все по-напрегната. Дори си мислеше, че жилите на врата й ще се пръснат от напрежение. В един миг тя повече не можеше да издържа на мълчанието и избухна.
— Ти какво искаш?
— Няколко неща — той вдигна ръка и очерта с нея линията на гърдите й. — Първо, както ти казах, искам да узная историята на Лайънъл.
Завивките, за които беше разчитала да й бъдат защита, изведнъж й се видяха леки и тънки.
— Нищо не мога да ти кажа по този въпрос.
Той въздъхна. Топлият му дъх премина през рехавата тъкан на одеялото и опари гръдта й. Той печално каза.
— Точно от това се страхувах. Не мога да те накарам насила да ми кажеш нещо, което не искаш сама да споделиш с мен.
Думите му и начинът, по който ги изрече, я накараха да се почувства виновна. Потръпна от топлото му дихание. Ако действително беше онази обиграна жена, за която се представяше, сега щеше да призове на помощ своя опит. Но единственото, което изпълваше съзнанието й, беше споменът за онази нощ, която прекара в прегръдките му. И споменът за този ден беше толкова жив, че тя почти забрави надвисналата заплаха от разговора.
— На никого не мога да кажа.
— Дори и на своя годеник?
— Не мога да се омъжа за теб.
— Добре тогава. Това е следващото. Искам да обещаеш, че ще се омъжиш за мен.
— Не! — не прозвуча толкова категорично, колкото й се искаше, но само защото той я целуна леко зад ухото.
— Нашият брак има много достойнства.
— И недостатъци.
— Какви например?
— Ако се оженим, Лайънъл няма да бъде следващият… гласът й изведнъж замря. Почти беше разкрила истината и не можеше да не се възхити от ловкостта, с която той беше изкопчил това от нея.
Устните му се извиха в тъжна усмивка и Мериън се изкуши да обходи с език очертанията им.
— Най-напред Лайънъл ще се намира в много по-голяма безопасност при мен, отколкото ако не е при мен — тялото й се изопна и той надигна глава. — Не си ли съгласна?
Не знаеше какво да отговори. Сърцето й разумът й воюваха за победа над тялото й. В името на Лайънъл тя се беше отказала от женската си природа. Заради това, когато Грифит я завладя, тя избяга от него. Може би наистина Лайънъл щеше да е в по-голяма безопасност при Грифит, но Мериън беше дала клетва да бъде вярна до гроб на обещанието, дадено на лейди Елизабет.
— Ето че стигнахме и до втората тема. За брака ни — той го каза едновременно мило и любезно като кавалер, но и безпрекословно като крал. — Вече разговарях с нашия свещеник, който е мъдър човек. Клетвата за брак има преимущество пред клетвата за вярност, която съм дал на моя господар, въпреки че и двете клетви са свещени и са дадени пред Господа. Надявам се да не ми се наложи да избирам между жена си и господаря си. Надявам се да мога да продължа да служа на своя господар, докато в същото време остана верен и на съпругата си. Но ако се наложи да избирам, ще пазя тайните на своята съпруга, ще се грижа за имуществото й и за нейните деца…
Тя нервно дръпна завивките.
— Разбирам.
— А вярваш ли, че е така? — тялото му се стегна и мускулите му заиграха, когато се подпря на лакът и се надвеси над нея. — Искаш ли да чуеш третия ми довод в полза на брака?
— Мисля…
— Той е просто това — той обсипа лицето й с целувки. Нежни целувки, които й разкриха плътността на устните му, аромата на дъха му, гладката, избръсната кожа на страните му.
Тя затвори очи, за да се пребори с насладата, която я завладя, но почувства, че така тя става още по-силна.
— Ти ме беше изплашила, любима моя — промълви той почти в ухото й. — Мислех, че ще те загубя, а не можех да го понеса.
— Не трябва да правим това — тя искаше гласът й да звучи по-твърдо. Искаше волята й да бъде по-непоколебима.
— Правя това, за да те убедя, че трябва да се омъжиш за мен.
Тя широко отвори очи.
— Значи ако се съглася, ще ме оставиш сама?
Той се взря в нея и тя се потопи в очите му.
— Съгласна ли си? — попита той. Лицето му беше непроницаемо.
— Първо ти отговори на моя въпрос.
Разкъсван между плътта и разума, той мълчеше, но накрая се отпусна и суровата му усмивка надделя над горчивината в очите му.