— Не. Няма да те оставя. Независимо от отговора ти — той развърза панделката на плитката й и освободи косите й. — Ти ми отне самообладанието, отне ми достойнството и в същото време събуди в мен мъжа, два пъти повече мъж от този, който бях преди — Грифит зарови лице в лъскавите червени кичури, разпилени по възглавницата, и прошепна. — Така че аз ще направя за теб това, което ти направи за мен.
Тя се засмя през сълзи и попита.
— Ще ме направиш мъж?
— Ще обсебя самообладанието ти — той вдигна глава. Приличаше на рицар, убеден в победата, още преди да започне битката.
Тя все още беше немощна, но не чак толкова, колкото беше преди час. Не толкова немощна, че да не може да се пребори с него. Той плъзна ръка към връзките на нощницата й и тя сграбчи пръстите му.
Той се усмихна.
— Къде искаш да я сложиш, мила моя? Твоите желания са закон за мен. Искаш ли да погаля раменете ти, скъпа моя? Имаш най-красивите рамене, които някога съм виждал — силни и стегнати, а в същото време най-женствените с тази нежна трапчинка при ключицата. Видях ги отзад и се възхитих на извивките, които оформят издължения ти тесен гръб и които се събират на кръста ти и се разширяват при ханша, като изкушават мъжа с неземни обещания.
Пръстите й се разтрепериха. Тя се отпусна на възглавницата, замислена за сладострастието, към което я тласкаха думите му.
— Тежи ли ти ръката ми, мила моя? — гласът му звучеше плътно и лениво, изпълнен с чувственост. — Ти я сложи там, където желаеш.
Тя събра сили и отпусна ръката му върху завивките, далеч от себе си.
Все така усмихнат, той се подпря на лакът, отпусна глава върху дланта си и погледна многозначително към ръката, от която тя се беше отказала.
— Постъпи разумно, мила моя. Трябва да обсъдим най-подходящото място, преди да започнем. За мое собствено удоволствие най-напред бих искал да погаля гърдите ти. Не са малки, нито пък прекалено големи, но са изключително отзивчиви. Никога няма да забравя онзи звук, който се отрони от устата ти, когато погалих с език гърдите ти. Простена като котка.
Мериън едва си поемаше въздух. Стаята се завъртя пред очите й. Дали отново не се разболяваше? Дали не беше изпила по-голяма доза от лекарството?
— Искаше ти се още тогава, но не знаеше точно какво. Сега вече знаеш, нали?
Зърната на гърдите й се втвърдиха и се устремиха към него, сякаш да му отговорят. Тя кръстоса ръце пред гърдите си, въпреки че и без това той не можеше да се възползва от това неопровержимо доказателство през дебелите одеяла.
Той се засмя.
— Нали си спомняш? Когато ги поех в устните си, ти за първи път се сблъска със страстта. Заби пръсти в косата ми и аз не разбирах дали искаш да продължа или да спра. Но когато се опитах да спра…
— За Бога!
— … ти обви врата ми и притегли главата ми към гърдите си, а аз ги галех и мислех, че ще умра от щастие — той погали своите гърди. Тя гледаше като омагьосана къдравите косъмчета, които отскачаха обратно нагоре, когато ръката му се отмести. — На един мъж също може да му достави удоволствие такова внимание.
Тя почти изживя — като в цветен сън — реакцията на Грифит, ако тя имаше дързостта да направи това с него.
Всичко ставаше точно така, както той искаше. В ъгълчетата на устните му заигра усмивка и тя се вбеси при мисълта, че той ще успее да я изкуши с думите си. Замята глава върху възглавницата и категорично отсече.
— Остави ме.
Той нежно отметна един кичур коса от челото й.
— Искаш невъзможни неща, скъпа моя — дланта му обхвана страната й, а пръстите му нежно докоснаха миглите й. — И в същото време съвсем незначителни. Много любовни ласки са ти непознати. И откъде би могла да ги знаеш? Нямах време да те науча. Например, знаеш ли, че един мъж може да целува една жена ето тук — и той положи ръка на венериния й хълм, — и да възбуди в нея такава наслада, че тя да вика от радост?
Мериън сви инстинктивно колене, за да попречи на пръстите му да поемат пътя, по който възнамеряваха да тръгнат, каза си тя — и наистина възбудата й сякаш намаля. Но това беше само за миг. После я връхлетя още по-яростна, почти болезнена възбуда, която породи някакво извисяване. Но не й беше достатъчна.
— Не.
— Кълна се, че е вярно. И една жена може да предизвика върховни усещания у един мъж.
— Ти би ли викал? — искаше да му се присмее, но вместо подигравка, в гласа й прозвуча копнеж.
— Опитай — той се претърколи по гръб, вдигна ръце и ги скръсти над главата си. Раменете, ръцете и гърдите му бяха със силно очертани, стоманени мускули, докато над кръста добре личаха ребрата му. Когато погледът й се плъзна по-надолу, тялото му се сгърчи. Стори й се, че краката му също потръпнаха. Но не беше сигурна. Нямаше да погледне към… Тя вдигна рязко глава и го погледна право в очите.