Блестяха като разтопено злато. И така й въздействаха, че тя потръпна по-силно, отколкото при докосването му, отколкото от думите му, защото нито докосването, нито думите можеха да й предадат цялото богатство от мисли и чувства, бушуващи в него. Сега тя се потопи в дълбините на съзнанието му и видя всяко едно от изкушенията, които той беше подготвил за нея.
— Представи си — прошепна той — моята безпомощност, когато ме изучаваш. Представи си как се гърча, когато докосваш зърната на гърдите ми, когато прокарваш ръка по корема ми. Представи си вкуса на устните ми, стоновете ми, когато ме целуваш. С разтворени устни, влажни и топли, ти ме поемаш…
Тя го прекъсна като постави длан върху устните му.
Не искаше да го докосва, но повече не издържаше на изкушението от думите му.
Кога непобедимият воин се бе превърнал в уелски поет? Кога се бе научил да прелъстява с думи?
Той целуна дланта й. Тя понечи да отмести ръката си и той хвана китката й. Докосна с палец чувствените хълмчета на дланта й и явно остана омаян от меката кожа, от извивките… Той стигна до върха на всеки пръст, погали всеки нокът, докато ръката й се свиваше, като че ли да я предпази от предателското усещане. След това, един по един, той пое пръстите й с устните си.
Искаше и тя да стори същото с него. Искаше, но вместо това рязко се отдръпна и се изправи. Одеялата се свлякоха и разкриха гърдите й, които прозираха под тънката нощница. Той простена от удоволствие, докато им се наслаждаваше с очи.
— Красиви са — каза дрезгаво той. — Те са мои.
— Мои са! — тя се надвеси над него с кипнала във вените й кръв. За първи път се чувстваше добре, откакто беше прекрачила прага на замъка „Пауъл“ и беше убедена, че ще живее вечно. — Но ако отново поставиш и двете си ръце зад тила, ще ти позволя да опиташ вкуса им.
Това беше добре премерен риск. Той винаги можеше да използва физическото си превъзходство и да я обладае. Дори без никаква съпротива, защото тя в действителност неудържимо го желаеше. Но това, което той искаше, беше тя да си признае, че го желае.
Като доказателство, че няма да се отметне от предложението си, тя нареди.
— Зад главата.
Свободната му ръка бавно се плъзна по лицето й. След това с израз на неохотно покорство той направи това, което тя му нареди.
Какво трябваше да направи най-напред? Този въпрос наистина беше много важен, след като той се беше изтегнал е цялата си дължина в леглото и й предлагаше тялото си сякаш беше царско угощение, приготвено за целодневен пир. Тя отпусна ръце на раменете му и проследи извивката на всеки мускул по гърдите, хълбоците и бедрата му. Разглеждаше спокойно и внимателно, с любопитство, породено от абсолютната липса на познания за устройството и реакциите на мъжкото тяло. Изгаряше от нетърпение да ги опознае, да разкрие тайните на благородната му сдържаност.
Лицевите му мускули болезнено се сгърчиха и изражението му стана умолително. Пръстите на краката му се свиха, прасците му се напрегнаха. Изведнъж кожата му се зачерви и ръцете й вече опипваха стоманена плът.
— Нали ти поиска това — напомни му тя.
Той дрезгаво промърмори.
— Да, дай ми ги.
— Всяко нещо с времето си — тя кръстоса крака по турски, сложи ръцете си от двете му страни и се наведе. — Всяко нещо е времето си.
Долови аромат на чисто мъжко тяло и силен сапун.
— Ти си се къпал? — попита тя.
— Традиция в моето семейство — той шумно пое дъх, защото тя близна ухото му, и поясни. — Да се къпем в навечерието на сватбения ден. И твърдо бях решил… не мога да говоря, когато ме облизваш като котка.
— Овладей се — посъветва го тя. Вкусът му беше също толкова приятен, както и външността му. Тя навлажни зърното му с език, след това с почти въздушно дихание го изсуши и той потръпна.
Той заби поглед в тавана, молейки се вътрешно да се овладее, сякаш гредите щяха да му помогнат, и рече.
— Бях решил на всяка цена да превърна този ден в сватбен. В крайна сметка, правим точно това, но в обратен ред.
— Правим какво? — тя отърка страни в стомаха му, малко под ребрата.
— Ами женим се. Правим всичко, което се прави в първия ден на един брак, но не в обичайната последователност. Първо консумирахме брака, сега обявяваме сватбата… и най-накрая ще отидем пред свещеника и ще се закълнем.
— Консумацията е предостатъчна — тя обгърна бедрото му и прокара език по изпъкналия мускул. — Защо е необходимо да правим останалите неща?