Закачливият й смях заглъхна, потопен от страданието му.
— Мислех, че съм те открил. Красива, здрава, кипяща от живот — в дома на баща ти, само за да те загубя — той измъкна ръцете си и ги протегна към нея. — Люби ме! Искам да усещам единствено твоята жизненост. Прогони сенките.
Молбата му стигна до дълбините на душата й.
Този мъж — скала имаше нужда от нея. Желаеше я толкова силно, че желязната му воля се беше прекършила пред силата на копнежа му.
Можеше ли да остане безразлична към една толкова настойчива молба? Той молеше за много повече от това тялото й да лежи до неговото. Той я молеше да постави живота си редом до неговия.
Никой мъж преди това не беше успявал да я изкуши да му се отдаде. Тя беше отишла при Грифит от рода Пауъл, без да мисли, и не съжаляваше за това. Тя му имаше доверие, че няма да й стори нищо лошо? Можеше ли да му се довери, че няма да стори зло и на Лайънъл? Можеше ли да му вярва, че неговата преданост към нея стои по-високо от тази към краля?
Да, отвърна тялото й, въпреки че разумът й продължаваше да се раздира от съмнения.
Тя обсипа с целувки протегнатите му пръсти и той ги присви, сякаш искаше да обвие целувката й в шепата си, да я задържи като безценен талисман. С разтреперени пръсти тя отново върна ръцете му зад тила. Гърдите й докосваха лицето му и той изви глава, за да поеме зърното й е устни. Тя застина, когато той го засмука жадно заедно с плата на нощницата, който отделяше зърното от устните му. Не я докосваше, това не беше необходимо. Възбудата кънтеше в тялото й като църковна камбана на празник и тя остана застинала и неподвижна един дълъг, сладък миг, след като той пусна зърното.
Мигът отмина и тя се оживи. Усмихна се дяволито. Той я беше предизвикал и тя прие предизвикателството, възпламенявайки в него онзи живот, за който той настойчиво я бе умолявал.
Бавно, с чувствени движения, като следеше изражението му, тя развърза връзките на нощницата си. Докато я събличаше през глава и оголваше сантиметър по сантиметър плътта си, тя наблюдаваше и най-малката промяна върху лицето му. Издърпа нощницата и я захвърли на пода.
Тогава посегна към онази част от него, която досега беше пренебрегвала и избухна в буен смях, когато видя изражението му.
— Наистина е като камък — пошегува се тя, макар че той едва ли беше в състояние да я чуе. А когато го приласка с устни, той простена като мъж, който е загубил разсъдъка си.
Но той все още можеше да говори. Думите му трудно се разбираха, заекваше, но все пак говореше.
— Сега… Трябва да дойдеш при мен сега.
Очите му се бяха превърнали в две цепки, като че ли гледаше срещу слънцето. Тя се надигна.
Той усети нейната неувереност и й помогна.
— Седни върху мен.
Тя мигновено разбра. Разгаряйки страстта в него, тя самата изгаряше — възбудена и влажна. И го прие бавно в себе си. Заболя я, но болката отстъпи пред възбудата, когато той потръпна и с усилие се овладя да не помръдва.
Тя беше жена. В краката й лежеше един истински воин и дали ще изпита наслада зависеше от нея. Това й даваше власт, която тя възнамеряваше да използва във висша степен.
Преструвайки се, че не знае, тя попита.
— Какво трябва да направя?
Той отвори очи и я изгледа, сякаш не й вярваше.
— Движи се.
— Така ли?
— Да.
— А така?
— Да.
— По-бързо?
— Да. Не… О, Господи! Както искаш.
Тя продължи да се движи, но се отпусна назад, като потърси опора за ръцете си в бедрата му.
— Така харесва ли ти?
Той простена.
— Опитваш се да ме убиеш ли?
— За мен ще бъде истинско удоволствие — тя придвижи ръцете си нагоре, като леко забиваше нокти в ритмично потръпващите му мускули, сякаш искаше да бележи тялото му със знака на притежанието. — Ще те убия с най-голямо удоволствие.
— Разбойничка — промълви Грифит, като усети, че се размърдва.
— Какво? — гласът на Мериън прозвуча толкова сънен и смутен, че го прониза чувство за вина.
Тя беше все още немощна за такава страстна любовна нощ, но какво можеше да направи той? Ако я беше чакал да се съвземе напълно след болестта, тя щеше да прибегне до изобретателното си мозъче, за да му избяга, а той не можеше да пренебрегне и най-малкото предимство. Щом забеляза, че лежат голи в леглото, в Мериън нахлу споменът за нейната дързост и изпитаната от него наслада. Тя започна бавно и внимателно да крои планове как да развали годежа. За да я изпревари, той повтори.
— Ти си една обиграна разбойничка. Ти ме уби от удоволствие и аз не мога да измисля някоя по-приятна смърт — той прибягна до мекия и прелъстителен уелски изговор, за да придаде чувственост на думите си.