Сцената, на която беше свидетел в замъка „Пауъл“, беше къс самородно злато.
Хенри се отправи към палатката, последван от Грифит и Оливър. Арт тръгна след тях, повлякъл своите дисаги и тези на Грифит.
Хенри посочи една пейка срещу своя полеви престол и нареди.
— Седнете там и се подкрепете. Твоят оръженосец Арт, това е Арт, нали?
Арт кимна с усмивка, поласкан от това, че кралят го е познал.
Хенри продължи.
— Арт ще ви прислужва, докато аз ви запозная с разположението на Линкълн.
Грифит изломоти някаква благодарност и безучастно седна, все още потиснат от пренебрежението на Мериън. Дали споменът за тази жена някога щеше да го напусне?
Хенри не обърна никакво внимание на мрачното изражение на Грифит и се впусна в описанието.
— До мен достигна вестта, че Линкълн иска да се добере до укрепения със стени Йорк.
Грифит пое бирата и хляба, които Арт му подаде, и попита.
— Толкова ли е глупав този мъж? Не вижда ли, че като прекосява страната, се излага на нашия кръстосан огън?
— Бих искал да е — въздъхна Хенри. — Той е разположил лагера си на хълма оттатък река Трент.
— Затова ли сме тук? За да можем да преминем Фосиуей и да им натрием носовете в калта?
Когато Хенри кимна, Грифит жестоко се засмя и попита.
— Кога тръгваме?
— Скоро. Днес следобед. Моята кралска армия е по-добре екипирана и въоръжена от въстаниците. Генералите ми са по-опитни — Хенри взе бирата си и вдигна тост към Грифит. — Войската ми е по-многобройна. Шпионите ми докладват, че съотношението е две към едно. Само някаква изключителна стратегическа грешка може да попречи на кралската кауза да победи.
Грифит трепна от неодобрение. Беше достатъчно опит воин, за да знае, че самоувереността и случайните обстоятелства можеха да скроят фатална шега на Хенри.
— По дяволите, човече, какви бесове те гризат?
Със закъснение Грифит разбра, че е постъпил нетактично и потърси начин да омекоти напрежението.
— Не храня лоши чувства, кралю. Водя се единствено от желанието да ви опазя от страшните последствия на самохвалството — присъстващите отново притихнаха смаяни и Грифит продължи. — С други думи, ние трябва да молим Бог за победа, а не да го предизвикваме, като самоуверено предричаме изхода на битката.
— Много добре разбирам какво казваш — няма как да не разбера. И те уверявам, че ще се вслушам в съвета ти — Хенри погледна Оливър и въпросително вдигна вежда. Оливър стана от стола зад писалището си и отиде до него. Секретарят започна да шепти нещо в ухото на краля, а Грифит неспокойно се въртеше на мястото си. Когато Оливър свърши, Хенри го отпрати.
— Какво ти докладва? — попита Грифит.
— А ти какво мислиш? — отвърна му с въпрос Хенри и се наведе напред.
— Аз ще се оженя за нея — Грифит говореше бързо и предизвикателно, защото господарят му имаше право, ако поиска, да откаже този брак, и Грифит знаеше, че няма да има друга възможност да го убеди в правотата на този съюз.
Хенри разбираше всичко. Без съмнение Оливър му беше прошепнал името на жената, защото Хенри не попита коя е. Но кралят повдигна брадичка и сърцето на Грифит замря. След това той посочи Грифит.
— Нямаше те в двореца близо месец. Защо още не си се оженил за нея?
Грифит размени поглед с Оливър, който успя да овладее усмивката си. Останалите съветници на краля се престориха, че се занимават с нещо друго, но Грифит беше сигурен, че всички са наострили уши за техния разговор.
— Защото още не съм успял да я убедя да ми стане съпруга. Изглежда, че се страхува — Грифит погледна Хенри право в очите — от вашата намеса по отношение на сина й.
Хенри бавно плъзна ръка по брадичката и страната си.
— Трябва да ме обръснат — каза замислено той. — Не обичам да тръгвам на бой в небрежен вид. Това може да повлияе зле върху духа на армията. Арт, можеш ли да бръснеш, без да порязваш?
Арт се изпъна като струна.
— Мога да порежа или да не порежа врата на този, когото бръсна. Зависи какво искам. С удоволствие ще ви избръсна, без да ви порежа.
— Фука ли се? — обърна се Хенри към Грифит.
— В случая не — отвърна Грифит.
— Тогава ти ще ме избръснеш — каза Хенри на Арт. — Вземи камата ми и я наточи колкото е необходимо.
— Ако нямате нищо против, кралю, ще използвам камата на сър Грифит. Подарих му я лично преди много години и острието й е от най-доброто испанско желязо — без да чака разрешение, Арт изтръска дисагите на Грифит върху кралския килим и започна да тършува из дрехите.
— Какво правиш, глупако? — попита вбесен Грифит.