— Търся камата ви.
— Да не би гарга да е изкълвала мозъка ти? — Грифит измъкна камата си от колана и я тикна под носа на Арт. — Знаеш, че ми е винаги под ръка.
— Бях забравил — Арт първо напъха вещите на Грифит обратно в дисагите, после взе камата и прокара мазолестия си пръст по острието. — Ще ми отнеме само няколко секунди да го наточа.
— Наточи го — каза Хенри и се обърна към оръженосеца си. — Донеси ми топла вода! — след това съобщи на останалите благородници в палатката. — Не искам публика, когато се бръсна.
Грифит си помисли, че когато реши, за Хенри изобщо не е проблем за нула време да се освободи от нежелано присъствие, независимо по какъв повод. В палатката остана само Оливър, който се взираше замислено в листа пред себе си и отбелязваше някакви военни знаци по него.
— Що се отнася до лейди Мериън Уентхейвън… — Хенри стисна устни и заоглежда лъскавата купчина доспехи. — Тя представлява интерес за Короната само дотолкова, доколкото е скъпа приятелка на кралицата. Синът й представлява интерес за нас, защото е кръщелник на кралицата.
— Така ли?
— Не знаеше ли?
— Не, но добре се връзва.
Хенри отмина коментара с кралско презрение.
— И така, кралицата е загрижена за положението на лейди Мериън и сина й, но както вече изтъкнах пред нея, лейди Мериън има баща, който — според донесенията, които имаме — не е предател на краля.
Хенри замълча и Грифит промълви.
— Още не е, господарю.
— Още? Има някакви съмнения, така ли? — Хенри погледна въпросително Грифит. — Още не е. До мен достигнаха някакви слухове, че лорд Уентхейвън събирал уелски наемници.
— А аз го видях със собствените си очи.
— Уентхейвън винаги се е набивал като трън в очите ми. Умен е, а амбициите му далеч надхвърлят скромния му произход. Когато приключим с тази битка, ще трябва да сторя нещо по въпроса с граф Уентхейвън — Хенри взе в ръце един нагръдник от купчината с доспехи и го прегледа дали е в изправност. — Ако бащата на лейди Мериън се надигне срещу мен и бъде унищожен, сигурността на лейди Мериън и сина й ще станат задължение на краля. Като уважаващ себе си крал, аз ще дам урок на всеки предател, като докарам семейството му до просешка тояга. По този начин ще се наложи да си имам работа със сина на лейди Мериън. Как се казва той?
— Лайънъл, господарю — Грифит беше очарован от поведението на края, но още по-очарован беше от факта, че той и Мериън бяха на едно мнение, въпреки че бяха стигнали до него по различен начин.
— Лайънъл — Хенри отново прокара ръка по лицето си. Този път обаче задържа длан върху устните си, като ги притискаше така, сякаш името на Лайънъл е предизвикало гадене. Неприятният вкус изчезна и той продължи. — Но както казах, лейди Мериън е приятелка на кралицата и кралицата ще бъде много огорчена, ако се отнеса по този начин с нейната бивша първа придворна дама и със сина й, който пък е личен кръщелник на кралицата. Така че, ако лейди Мериън се ожени за един верен мой поданик… като теб например…
Той остави думите му да отекнат в тишината и Грифит продължи, без капка колебание.
— … тя ще бъде в безопасност и наследството й ще остане непокътнато.
— За сина й — съгласи се Хенри.
— Лейди Мериън изрази почти същите тревоги като вас, но това, от което се страхува, е различно от това, което вие виждате като опасност.
— Ще се постарая приятелката на кралицата да не живее в страх и опасения.
— Въпреки всичко лейди Мериън се притеснява, че ако се оженя за нея, аз ще бъда изложен на опасност.
— В случай, че баща й се окаже предател? Това ли имаш предвид?
— В какъвто и да е случай — внимателно уточни Грифит.
— Можеш да увериш лейди Мериън, че сега ти си един от моите най-доверени съветници. Ако тя се омъжи за теб, аз ще се отнасям с теб с цялото уважение, което положението ти изисква. Дори — тук Хенри погледна Грифит право в очите, — ако решиш да се оттеглиш от дворцовия живот и се отдадеш единствено на лични занимания.
С което Хенри имаше предвид, направи си извод Грифит, че ще бъде изпратен в забвение, когато се ожени за Мериън. Това щеше да бъде цената, която трябваше да плати за своето блаженство.
— Ти, разбира се, ще бъдеш възнаграден така, както се полага… — гласът на Хенри звучеше искрено, но той сякаш мислеше за нещо друго, сякаш знаеше, че Грифит не се интересува от това как ще го наградят. И кралят разкри същината на проблема с въпроса си. — Лейди Мериън нали е целомъдрена?
— Повече от необходимото — потвърди Грифит.
— Да — въздъхна Хенри. — Не може да не е такава. Елизабет ми я описа — той за миг замълча, но след това се оживи и продължи. — Кралицата ми разказа за подкрепата на лейди Мериън през онези ужасни месеци в двора на Ричард. Не знам как съпругата ми щеше да преживее онези кошмарни дни без будния ум и чистосърдечното приятелство на лейди Мериън. Не знам… — ръката му се стрелна и той сграбчи Грифит за рамото, като че ли пронизан от ужасяваща мисъл. — Аз ти я давам. Вземи я. Вземи сина й. Пази ги от бедите, които могат да им причинят тези, които преследват свои собствени цели. Като твой крал аз ти възлагам тази мисия и те моля да я изпълниш успешно, защото последствията, ако не успееш, ще бъдат ужасни и съкрушителни.