— Слава Богу — промълви Оливър. — Крачеше напред-назад часове наред и приличаше на грешна душа, която се превива под бремето на вечността.
Хенри рязко се обърна към Оливър.
— Не говори така. Да се говори за смърт преди битка носи нещастие.
Оливър се сви от смъмрянето на Хенри и изпелтечи някакво извинение.
Грифит гледаше свирепо. Дали думите на Оливър няма да напомнят на Хенри за опасностите на бойното поле? Дали Хенри няма да промени решението си?
Но Хенри само насочи пръст към него и предупреди.
— Стой настрана от ожесточените битки. Иди само като пратеник. Виж какво е положението и се върни с вести за хода на боя.
— Както заповядате, господарю — сияещ като божи служител на връх Великден, Грифит се опита да нахлузи шлема на главата си, но закрепващата верига се закачи за носа му. Той се разсмя, освободи брънката и намести шлема. Запипка се да захване веригата, която свързваше шлема с доспехите, но нито можеше да види какво прави, нито едрите му пръсти бяха подходящи за такава деликатна работа.
— Нека оръженосецът ми ти помогне — каза Хенри.
— Твоят оръженосец е горе на хълма и наблюдава битката е ококорени очи — отвърна Грифит.
— Тогава ти, Оливър! — обърна се към секретаря си Хенри.
Оливър вдигна глава от съобщенията, които пишеше.
— С цялото си уважение, господарю мой, искам да ви напомня, че не съм рицар.
Хенри огледа подчинените си, които се суетяха около тях, въздъхна и рече.
— Ела тук, аз ще го наместя.
Но Грифит се опита да възрази, съобразявайки се с положението на всеки от тях двамата.
— О, Ваше Височество! Не е редно един крал да обслужва рицар.
— Тогава няма да казваме за това на никого — Хенри хвана висналата надолу верига и я пристегна, след това намести шлема и превъртя застопоряващото болтче. Изпълни тази нелека задача с гордост и рече. — Човек никога не забравя уроците, които е научил като оръженосец.
Докато проверяваше дали всичко е наред, Грифит се съгласи.
— Изглежда не се забравят.
— Направих това с надеждата моят най-доверен съветник да остане здрав и читав — Хенри свали забралото на Грифит пред лицето му.
Грифит изчака звънтенето да заглъхне в ушите му и обеща.
— Ще се постарая.
Той се възкачи на коня си и се отправи към Рампиер Хил. Щом се озова насред полето, отново вдигна забралото. В края на краищата как можеше да докладва за хода на битката, ако видимостта му беше ограничена? По всичко личеше, че няма вероятност да се включи в боя, по дяволите! Битката беше утихнала до няколко разпръснати схватки и се виждаше как на места хората на Хенри държаха заложници с насочени остриета на мечовете си.
Никъде не се виждаха бойните стягове на вражеските предводители.
— Който не е успял да избяга, е бил съсечен — промълви Грифит, оглеждайки с опитното око на военен стратег покритото с трупове бойно поле. Той забеляза близо до възвишението една изолирана групичка, която все още разгорещено се биеше, и реши да провери на място какво става — не да не изпълни заръката на Хенри, разбира се, а сведенията му да бъдат от първа ръка. Като наближи, до него достигна хаос от пронизителен галски, гърлен германски и извисяващ се над тях прекрасен уелски глас, който ревеше.
— Напойте земята с мръсната си кръв!
Грифит пришпори коня си и приготви оръжията си — копието, боздугана и меча. Двама уелски рицари бяха свалени от конете, размахваха мечовете си и отстъпваха, заобиколени от дузина чужденци, които предпазливо ги атакуваха. Грифит знаеше, че чужденците се стремяха към оръжието и внимаваха да не го повредят. Единствено това беше спасило сънародниците му от смъртта до този миг, но тежкото им положение беше привлякло не само неговото внимание. Трима английски рицари препускаха стремително към полесражението.
Той обаче щеше да стигне там пръв. През тропота на конски копита до него достигна изреваното на уелски проклятие.
— Умри, блюдолизецо! Гори в…
Грифит насочи копието си и прониза един от наемниците, докато единият от уелските рицари се срути на земята. Грифит нямаше време да издърпа копието си. Обърна се и с поглед прецени положението. Вторият рицар все още се крепеше изправен, но един от наемниците се готвеше да му нанесе смъртоносния удар. Останалите се бяха скупчили, за да се защитят от Грифит.
Грифит завъртя боздугана си и го стовари върху шлем, премазвайки главата под него, но удар, дошъл от един от главорезите, го свали от коня. Докато той се опитваше да стъпи на крака, затруднен от тежестта на доспехите си, пристигнаха английските рицари и разпръснаха наемниците. Грифит измъкна меча си от седлото на коня тъкмо навреме, за да посрещне нападението на един обезумял ирландец.