— Къде мислеше да отидеш? — Арт й зададе по такъв начин въпроса, сякаш имаше право на това. — Като бягаш и се криеш като крадец през нощта.
Упрекът му я вбеси и тя рязко отговори.
— Ти не си различен от останалите мъже. Разпитваш ме закъде съм тръгнала и какви са били намеренията ми, сякаш аз не съм дъщеря на граф и приятелка на кралицата.
— Оу-у, какъв голям провал си претърпяла, нали? — Долан стоеше на пътя, хванал юздите на окаяната кранта и се беше вторачил злобно в тях.
Тя изправи рамене и свирепо изгледа нахалния стар пират.
— Добре се справям и сама.
— Разбира се, че се справяш. Това обяснява кръвта, с която е изпръскана цялата ти пола, и раната на брадичката, която зее като втора уста — той отстъпи крачка и я огледа внимателно. — Само дето е малко по-ниско от истинската.
Арт повдигна обезпокоен брадичката й.
— Как е станало това, момичето ми.
— Паднах.
Долан се изсмя, а Арт предложи.
— Опитайте още веднъж, лейди Мериън. Но този път изберете истината.
Не й харесваше да се отнасят с нея като с дете, но под привидно грубото отношение на Арт се криеше топла загриженост и след кратък отказ да отговори, тя се предаде.
— Попаднах на двама разбойници…
Дори самият Долан не можа да сдържи възклицанието си, когато чу това.
— О, не беше чак толкова страшно, както звучи. Опитаха се да ми откраднат коня — странно, но тя трепереше като измръзнало кутре. Беше по-спокойна дори предния ден, когато това се случи. — Трябваше да ги… ъ-ъ… убия.
Арт стоеше зяпнал насреща й, увесил ръце. След като го видя как изглежда, Долан попита.
— Убила си двама мъже?
— Ами… не точно това — по челото й изби пот, която се стичаше на капчици над горната й устна. Тя я изтри с ръкав. — Конят уби единия. Ритна го в главата. Оказа се жесток звяр.
— Крадецът ли? — изграчи Арт.
— Конят.
Долан стисна по-здраво поводите.
— А другият крадец?
— Ами… имах нож, както знаеш.
Беше забила камата си в гърдите му без никакво чувство за вина, защото крадците преди това я бяха изтезавали със своите истории за ужасени, ридаещи жени и изпечени на огън дечица. Бяха й описали участта на последната жена, попаднала в ръцете им. Бяха оглеждали Лайънъл и бяха обсъждали каква ще бъде цената, която могат да получат за него на пазара.
Не изпитваше никакво съжаление, никакви угризения на съвестта. До нея, много отдалече, достигна гласът на Долан.
— Тя пада…
В следващия мит тя разбра, че се е свлякла до пътя и е заровила глава между коленете си.
Когато я изправиха, тя жадно пое въздух и каза.
— Не съм гнуслива, но когато си спомня как мускулите му се отпуснаха и сивата сянка на смъртта премрежи сините му очи, просто ми…
— Е, добре, момичето ми, на всички ни става така след първия път, когато пролеем кръв — гласът на Долан прозвуча почти мило. — А с повечето от нас така е и след всеки следващ път. Но има хора, на които това им доставя удоволствие. По всичко изглежда, че ти си попаднала точно на такава двойка храбреци.
— Ако не ги беше убила, сега ти щеше да си мъртва или да ти се иска да бъдеш мъртва, а това момче… — Арт вдигна Лайънъл, който се бе вкопчил за крака му и притисна детето в прегръдката си, докато то не зарита с краченца да го пусне на земята.
— Знам — Мериън подпря лакти на колене и притисна с длани главата си. И сякаш нещо в нея я насилваше да признае за преживяванията си, тя продължи. — Приключенията не се оказват толкова забавно занимание, както си представях.
Думите й бяха посрещнати с мълчание и тя не посмя да вдигне поглед. Не искаше да се сблъска със самодоволството в очите им, нито пък да ги слуша да й обясняват назидателно какъв живот трябва да води една жена и колко по-сигурно би се чувствала зад стените на някой замък с гергеф, игла и конец в ръка. Това не беше нейната представа за живота, който искаше за себе си. Единственото, от което имаше нужда, бяха малко повече пари, повече храна, мъжките й дрехи и меча в ръката й, за да може да защити Лайънъл от всичко и от всеки.
Имаше обаче един миг предишния ден, един миг, в който тя щеше да бъде щастлива… Ако Грифит беше до нея. Но Грифит беше далеч, биеше се за краля, когото тя презираше, а лейди Мериън Уентхейвън никога не би допуснала да бъде зависима от някой мъж за каквото и да било.