„Сега говорите като Сбъркания човек.“
Замисли се за двуседмичното предупреждение. Представи си свободните дни. Какво може да прави, къде може да отиде: ГХГ, Гибелния парк, „Домино“. Ще си почива по моравите, които някога е косил. Ще мине по мраморните коридори на всички общински сгради до една, които някога е търкал с парцала.
Това звучеше смахнато, предположи Дърк, но му беше мъчно за времето, когато събираше всичкия боклук и го изхвърляше целия.
Дърк опипа листа в джоба на кафявите си панталони и се усмихна.
Това е последната му обиколка, осъзна той. Последната за деня.
Децата се размотаваха разсеяно и чакаха едрия гид да им каже какво да правят сега. Дърк избърса от лицето си потта и дъжда и каза:
— Това е всичко. Благодаря ви, че направихте обиколката. Благодаря, че дойдохте в…
БУМ!
Гоблинското небе изригна. Туристите побягнаха по пътеката, като си прикриваха главите. Дърк стоеше под дъжда, без да помръдва, и ги гледаше. Чу как деца препускат. Чу как родителите им ги гонят. Чу как коли палят, чистачки се задействат, гуми разплискват току-що навалялата вода. Целият паркинг мигом светна и влезе в бой със сиво-зеления здрач привечер и с дъжда, който всички знаеха, че няма да ги остави на мира.
Дърк го гледаше и си мислеше:
„Ето така изглежда краят.“
А после умът му свърза някои отделни точки.
„Това е то — помисли си. — Настъпи край.“
Дъждът се лееше от ръба на кафявата му качулка.
„И аз го видях.“
21
Скоро в стоманата се появява процеп. Дърк приближава фенера. Там има пространство. Четири пръста цепнатина след края на стоманата и после тя продължава.
Предпазливо Дърк протяга пръсти към цепнатината и за негова изненада те се пъхат вътре. Усеща въздух. Истински въздух.
„Навън“ — казва той.
Вдига фенера срещу открития процеп. Не вижда надалече, но съзира, че тук няма мъгла. Привежда се напред и вдъхва въздуха. Става му добре. Много добре. Децата му подражават. Едно по едно, те вдъхват въздуха от процепа. Докато вършат това, Дърк отстъпва до другата страна на коридора и вижда там близнак. Съвсем същия процеп в отсрещната стена. За пръв път, откакто са влезли, сваля надолу фенера и награбва двата края на стоманата. Напряга се да разшири процепа. Децата смятат, че ще може. Видели са го как прекършва на две стълба на фенер. Видели са го да чупи ръката на момиченце.
Но въпреки цялата си мощ Дърк не може да огъне стената.
Навежда се напред и поема нова голяма глътка от външното пространство. То го изпълва с подновена жизненост, за да стигне до края. Дърк се чуди дали това е предназначението на процепа. Да му вдъхне достатъчно сили, колкото да продължи.
И той продължава.
Сега някакви създания се приплъзват по тавана по-редовно. Понякога Дърк вижда целия гръб на мъж. Женски профил. Ръце и ходила.
Дърк стига до още един процеп в стоманата. Той и децата отново вдъхват въздух, преди да продължат. Още тела прекосяват тавана. Едно дори се спуска при тях на каменния под. Няма ръце. Няма глава. Само крака. Децата отстъпват встрани.
Кикот по-напред. Скриптене. И пращене на огън. Трети процеп в стоманените стени идва по-скоро от втория. И пак Дърк и децата вдъхват външното пространство.
Четвъртият идва толкова скоро, че само половината от децата вдъхват през него. И сега Дърк разбира, че някои шумове идат отвън. Продължава със залитане напред. Чувства торса си грамаден, краката му са като сплескани бухалки, гърбицата отзад не му дава възможност да вижда децата. Но той знае. Знае, че при последния процеп в стоманата са били само десетина. Знае, че е загубил десет или повече по пътя.
Петият процеп идва още по-скоро. После и шестият. Седмият. Осмият. Сега в стените има толкова много симетрични процепи, че повечето въздух в коридора идва отвън и той надали вече би могъл да се нарича коридор. Но процепите не са достатъчно широки Дърк или децата да минат през тях. Деветият, десетият, единайсетият. През процепите Дърк вижда, че зелена гоблинска мъгла се стеле… както каза мъжът… но тя по нищо не прилича на онази гъста мъгла. В мъглицата… в мрака току зад мъглицата… Дърк вижда хора. Силуети. Лица. Хора гледат него и децата. Някои се кискат. Други ахкат.