На Дърк му се иска да спре. Иска да поговори на това дете. Иска да му каже, че онова, което е чул там, назад, е ужасно невярно.
Но за това няма време. Приплъзването, скриптенето, пълзенето, воят, стърженето на метал в метал, хрущенето на метал, врязващ се в кост, скърцането, забърсаните черва, решетки, огъване на пръчки, кръв и гъста мъгла
СВЪРШВА.
Пътят свършва.
Вече няма решетки. Вече няма клетка.
Дърк изтървава фенера. Вече не им трябва.
Стигнали са до края.
И децата се разпищяват.
Дърк е объркан. Онова, което вижда, е прекрасно. Пейзаж се разгръща пред тях — посърнали храстчета, далече едно от друго, шир, цветове, толкова ярки, че Дърк примижава.
Едно момче казва ВИЖТЕ точно когато Дърк мярва някакъв костюм на земята. Очите му привикват и вижда, че това е костюм на горила с разкопчан цип и е зарязан там.
— Как можахте? — изкрещява едно дете.
Вее бял вятър. Вятърът разбърква косата на Дърк и той вдига шестопръста ръка, за да затули от него очите си. Вижда как полъхът покрива децата с прах.
— Как можахте да ни покажете това!
Очите на Дърк са отворени, но не може да открие децата сред силния бял вятър.
— Как можахте! — крещят те.
— Как можахте да ни покажете това!
От вятъра очите на Дърк сълзят. По лицето му текат сълзи. Напомня си да запомни всяка подробност. Чува децата, подети от вятъра. Чува как вятърът заглушава всичко друго. И той го заслепява. Картината пред очите му е прекрасна.
На десет крачки по-нататък от костюма на горила, приведена зад един храст, стои гола жена и го гледа.
„Юла — казва Дърк. — Ти си избягала.“
22
Да види Дърк тогава, застанал неподвижно, докато небето се излива, стоическото му лице, плувнало в пот, дъжд и сълзи, да го види точно в мига на осъзнаването, би било достатъчно, за да промени мнението на всеки гоблинчанин за лицето на зоопарка и кланицата.
Най-сетне той направи крачка напред с натежалите си, подгизнали обувки и тръгна обратно към началната точка на обиколката. Там имаше табела:
„Тук е сборният пункт!“
Дърк се взря в нея. Колко пъти беше виждал тази табела? Кога за последен път я беше чел? Дълбока тъга изпълни безкрайно малките пространства в мозъка му като циментов разтвор. Той докосна табелата, сякаш се сбогуваше с нея, и влезе вътре.
Щом влезе, отиде при инструментите. Трябваше да си изпълни задълженията в края на смяната, преди да си тръгне, за да се срещне с Патрик и да си прекарат толкова належащата вечер навън. Трябваше да изнесе боклука. Да поизтърка пода. Да избърше някой и друг плот. Да поизмие стъкла. Той изпълняваше тези задачи тихо, без изобщо да се замисля над тях. Мястото беше пусто — колегите му или вече си бяха тръгнали, или бяха далече и Дърк не ги чуваше. Дърк не говореше. Гледаше си работата. Чувствата му, ако им позволеше, можеха да разцъфнат в облекчение. Имаше смътната представа, че е минал през ада, и сега предприемаше правилните промени. Но се тревожеше, че ако не внимава, чувството може отново да го удари, да разцъфне в нещо още по-черно от ада, през който току-що бе минал. Видя се как пропада надолу по стълби в този мрак, съвсем объркан и сломен на пода на адската килия.
Имаше да позачисти още малко, да отбележи това-онова в дневника на обиколките. Трябваше да си остави униформата за пране. Да угаси всички лампи. Да избърше калта от обувките си. И…
Имаше и животно за убиване.
Да, задача, за която шефът му беше казал тази сутрин в началото на смяната. Дърк почти не го слушаше, когато го каза — тази работа я знаеше наизуст. Все едно шефът да му каже „Ей, Дърк“ и да са му нужни още пояснения.
И не напускаше ли той на първо място заради това? Не беше ли лошо, когато работата ти до такава степен се превръща в рутина, че дори не е нужно да слушаш нарежданията на шефа си?
Още едно животно. Добре.
Отвори шкафа с инструментите. Отначало те го объркаха. Сякаш бяха нови. Различни. Странни форми, причудливи ъгли.
Дърк взе сърпа и пое тромаво към последно действие. Многобройните събития от кошмара му сега се бяха свили до размера на подарък за рожден ден.
Съзнанието му беше чисто.
За жалост, животното като че се зарадва да го види. Те всички се радваха открай време. Дърк се приближи и се приведе до нея.