И да, нещо се спотайваше. Почти нехайно. Имаше нещо, за което не мислеше. Нещо, за което може би нямаше нужда да мисли, обаче всякак му се бе изплъзнало от вниманието. Все едно сметката нещо не излизаше както трябва.
Пресуши чашата си на екс и излезе от тоалетната. В бара двете жени се извиниха и Джанин притисна длан в гърдите му, когато му каза, че ще се върне.
— Тия момичета са страхотни — рече Патрик.
Дърк кимна. Страхотни си бяха момичетата.
И все пак нещо се спотайваше в душата му.
Когато жените се върнаха, Джанин каза:
— Хайде да направим някоя щуротия, Дърк.
Дърк вдигна вежда.
— Какво си наумила?
— Не знам — каза тя и се облегна назад на столчето. И на нея ѝ беше също тъй приятно, колкото и на него. — Да се разходим в дъжда. Навън, по улиците. Сега. По-мощен порой не се е изливал тук. Не знам дали искам да го пропусна. — Тя пак докосна гърдите му. — Понякога е хубаво да влезеш в допир с нещо могъщо.
— Звучи стра…
— А! — прекъсна го тя. — Може да се разходим из Гибелния парк? Да отидем на гробищата? Ей, има ли желаещи за гоблински гробове?
На Дърк му отне цяла секунда да реши къде да отидат.
— Мога да те разведа — предложи той.
Джанин го изгледа странно, после очите ѝ се разтвориха широко, а устните ѝ оформиха идеален кръг.
— Ти бъзикаш ли се с мен? — попита тя. — Из зоопарка?
— Да.
— Дърк Роджърс, по-готина идея не съм чувала! Да не загазим? Ще загазиш ли?
На Дърк му се стори, че да я разведе из зоопарка, бе единственото нещо, което знае как се прави.
— Не, ако не потрошим нищо.
После и двамата се разсмяха — в мислите и на двамата бяха се явили образи на потрошени като порцеланови чинии животни.
Дърк ѝ помогна да си облече палтото.
— Я! — възкликна Патрик. — Къде тръгнахте така?
— Ще се върнем — отвърна му Дърк. Джанин каза същото на Лора.
— Виждаш ли, приятелю? — рече Патрик. — Почна се вече.
На излизане, докато си проправяха път през солидния блок от гоблинчани между тях и вратата, Дърк чу да го викат по име, обърна се и видя до себе си Робин Джейкъбс.
— Биваше си го, Дърк — рече той.
Дърк се обърка.
— Какво?
— Биваше си го тоя майтап, казах. Разсмя ме.
После Джанин задърпа Дърк за ръката, а Робин Джейкъбс изчезна сред завесата от тела зад гърба му.
Навън Дърк си свали сакото и го задържа над главата на Джанин.
— Правил ли си това преди? — рече тя.
— Не — отвърна той.
— Притесняваш ли се?
Дърк я стисна здраво през кръста.
— Не.
А после изтичаха изпод прикритието на тентата на „Градският склон“ и хукнаха под най-внушителния порой, с който и двамата някога бяха влизали в допир.
24
— Имаме дъждобрани — прошепна Дърк, щом отключи портата.
Точно на входа имаше доста дървета и през короните им валеше по-слабо. Дърк не можеше да повярва колко различно изглеждаше зоопаркът, гледан така. Когато бремето на задълженията не му тежеше, мястото се свиваше до размера на кучешка колиба.
Точно в този миг и зоопаркът, и всички предизвиквани от него мисли бяха укротими.
Дърк отведе Джанин до малката тухлена административна сграда, в която дъждобраните висяха до шкафовете.
Вътре беше тъмно и двамата потискаха пиянския си смях, докато се блъскаха в бюра, столове, вентилатори.
Дърк взе едно фенерче и два дъждобрана. После разтвори пластините на щорите в кабинета на Робин, за да надникне към мястото. Заради дъжда не се виждаше надалече и Дърк си спомни шепнещи лица сред мъгла.
Включи фенерчето и поведе Джанин навън.
Минаха покрай информационното гише, вече извън прикритието на дърветата, и дъждът нападна дъждобраните им.
— Добре — рече Дърк. — Ето от тук започва.
Насочи фенерчето си към птичарника и се запъти към него, като посочи птичите крачета, изрисувани на пътеката. Отключи вратата и бутна настрана найлона.
— Трябва да пазим тишина — рече той. — Те ще са заспали.
Джанин влезе. Дърк загаси фенерчето.
Лунна светлина сияеше през стъкления сводест таван и оцветяваше всичко в среднощно синьо. Дърк заведе Джанин в средата на светилището и мълчаливо ѝ посочваше дребничките тъмни силуети по клоните. Джанин усети леко шумолене на пера и някои от спящите птици изгугукаха.
— Страх ли те е от змии? — прошепна той.
— Не.
Вътре в терариума Джанин нежно прихвана Дърк под ръка. Той насочи лъча на фенерчето към клетките и оттам ги погледнаха сто очи на влечуги.