Пак превъртя записите, микспултът жужеше под проливния гоблински дъжд.
— Какво е това? — попита той, наведе се от кръста надолу и стисна още по-здраво одеялото си.
Като че нещо, сянка може би, бе помръднала във ваната.
Камп се обърна натам. Гирляндите от лампички над ваната му осигуряваха достатъчно добър изглед, за да забележи дали някой е приклекнал вътре. Да, ами ако беше залегнал?
— Ох… Мамицата му.
Камп усети натиск в пикочния си мехур. Внезапно му се припика.
Във ваната му имаше призрак. Сигурен беше. Във ваната му имаше призрак и той беше катурнал шампоана, който се беше ударил в крана или нещо такова, но каквото и да беше направил, то го бе събудило.
Потникът му от гоблинската гимназия вече беше подгизнал от пот, а сега усети и как гърлото го стяга. Такова ли е усещането, когато те обзема паника? Все не можеше да го запомни. Такава бе лукавата природа на паниката в края на краищата. Щеше ли да изтрещи? Вдигна се на пръсти и надникна над отломките от гипсокартон там, където беше ваната, сякаш този един пръст височина можеше да му покаже дали нещо е залегнало вътре.
Притаи дъх.
Отстъпи назад от черно-белите точки на телевизионния екран, после прескочи купчината гипсокартон, някога вход към неговата спалня. Едрите му плоски ходила опипаха дъските на пода.
Камп намести очилата си, стисна одеялото и приближи до ваната.
— Няма призрак — рече той. Също като едно време, като малък, когато сядаше в леглото и въртеше отрицателно глава. — Призрак няма, призрак няма, призрак няма. — Избърса сопола от носа си и облиза устни. — И няма да умреш от уплаха, няма!
От средата на всекидневната успя да надникне във ваната.
Дали лампичките бяха достатъчно силни, за да му осветят дъното? Можеше ли да е сигурен какво вижда и какво — не?
— Погледни във ваната, Уолтър. Иди при нея и погледни вътре.
Той напредваше със ситни стъпки.
— Не, не, не! Бавно и немощно — точно така човек умира от уплаха! Притичай до ваната, Уолтър! Тичай!
Едрите му ходила затупаха с грохот по дървения паркет и купчините гипсокартон се разтресоха от стъпките му. Когато стигна до порцелановия край, се беше засилил и при опит да се спре, се хързулна с пищялите напред и се удари в него.
— ОУУУУУУ!
Но вече беше над ваната. И гледаше с облещени очи зацапаното дъно под себе си.
— Нищо.
Нямаше нищо.
— Нищо!
А после спомен, повторение на звука, който го събуди.
С лице, огряно от окачените светлинни гирлянди, Камп пак прекоси жилището си и доплава, както изглеждаше, до запечатания прозорец с изглед към улица „Нептун“.
Долу, откъм по-близката страна на „Нептун“, видя една кола, спряла под дъжда. „Додж Дарт“. От тази височина Камп виждаше човек, седнал зад волана, но нищо повече.
— Врата на кола — каза усмихнато Камп. Тревогата секна, разсея се и сега изглеждаше тъй безобидна. — Пътник е слязъл от колата!
Не изглеждаше много вероятно някой да е слязъл от спрелия додж, като се има предвид какъв небивал порой трябваше да изтърпи, но Камп знаеше, че е прав.
Мекото захлопване. Далечното изщракване.
Наистина го беше събудила врата на кола.
И все пак, колкото и да си бе отдъхнал, той подскочи, щом госпожа Дорис зашумоля в коридора пред входната му врата.
— Уоооооолтър?
— Боже мили! — провикна се той.
— Уооооолтър… добре ли сте там вътре?
Камп се хвана с потна ръка за гърдите.
Да. Добре беше. В банята няма призрак. Има само гоблинчанин на улицата.
— Фантастично се чувствам, госпожо Дорис! И се извинявам, ако съм ви събудил! А сега си лягайте да спите и не се тревожете за мен, старчето!
Мълчание откъм вратата. Камп си спомни грохота на собствените си стъпки към ваната. И как викаше тук вътре.
— Добре — каза най-сетне госпожа Дорис, невидима зад вратата. — Лека нощ, Уооооолтър.
След като тя си отиде, Камп надникна през прозореца, после отнесе отново одеялото си до плексигласовото легло, под което нищо не можеше да се скрие.
Седна на него и отново огледа окиченото си със светлинни гирлянди жилище по цялата му ширина.
После се строполи по гръб с шумно тупване за последно, преди отново да затвори очи.
Сега щеше да поспи.
Засега апартаментът бе свободен от духове.
И благодарение на най-взискателната си подготовка, хитроумните си клопки и капани и острите си слух и зрение отново бе избягнал смъртта от уплаха и можеше да сънува как утре ще се изправи лице в лице с поредния ден.