5
Камп, все тъй буден, все тъй седнал на прозрачното си легло, все тъй мислеше.
Майка му и баща му изкараха четирийсет и шест години заедно, преди Харисън (на шейсет и осем години) да почине от рак. Джуди (която също почина на шейсет и осем, но четири години след своя съпруг) си отиде без никаква причина. Умря, докато спеше. Камп бе дошъл да я води на кино и я откри седнала на дивана с отворени очи, без да помръдва. Разтърси я веднъж и втори път, а после седна до нея на дивана, подпрял брадичка с ръка, като се питаше какво ли може да се е случило с душата ѝ, откога всъщност е мъртва и дали може би все още е в стаята при него.
„Щом през онзи ден не видях призрак…“
Отношенията им с майка му бяха фантастични и фактът, че точно той я намери, някак си го подчерта. От трите деца на семейство Камп Уолтър най-много приличаше на нея и по физика, и по дух.
Джуди Камп беше грамадна жена, в чиято душа сияеше ярка светлина.
По средата на своята бременност с Уолтър тя вече знаеше, че износва голямо момче. И по време на родилните мъки знаеше, че то ще е нейното момче.
И в някакъв смисъл той бе точно такъв. Докато израстваше, нямаше спор, че Камп е син на майка си. Имаха еднакви характерни маниери, еднакви жестове, еднаква склонност да изяждат остатъците от съседната чиния, след като са омели всичко от своята.
И смехът им беше еднакъв. Характерният рев на по-едричките.
За всички Джуди Камп беше страшна работа. Приятели и гости се чувстваха на сигурно място в нейния обсег, бяха в добри ръце. На маса Джуди можеше да е душата на всяка компания и създаваше непресторена и интересна атмосфера. Тя имаше мнения, идеи, поговорки и фрази, които достигаха не само до всички смеещи се гости, но и далеч по-нататък, чак до класната стая, в която Камп щеше да преподава за кратко години по-късно.
Никой, прекарал един следобед с Джуди Камп, не би отбелязал колко е умна — щеше да отбележи колко е права. И голямата интелигентност на Уолтър никога не прекрачи майчиния му остър ум. За клуб им служеше тяхното чувство за хумор. „Барометърът за мозък — казваше тя. — Коефициента за интелигентност трябва да го измерват по това колко майтапа може да пусне едно хлапе.“ Да, тайното им скривалище. Мястото, където техните изключителни версии на реалността се събираха в нещо като празненство за двама. Камп най-силно ценеше тези мигове. От гръмотевичен искрен смях на кухненската маса до нещо, което тя можеше да му пошушне на ушенце между рафтовете в бакалницата. Но Джуди му даваше много повече от шегите си — тя му предаваше и духа си, неутолимата си жажда за знания и енергията, нужна, за да ги изнамира. Джуди Камп не беше набожна. Не беше праведна. Никога не се инатеше, нито беше жестока.
Смъртта ѝ остави голяма празнота в живота на Уолтър.
„Дали би ѝ минало през ум сега да дойде при мен?“ — замисли се той, увил плътно раменете си с одеялото.
„О, мамо! Ами ако не те позная?“
Как обичаше той тази жена!
Камп се катурна по гръб, червеникаворусата му коса бе подгизнала от пот. Той бутна очилата си нагоре.
Всички тези мисли за майка му. За смъртта. За призраци.
Дори и когато си спомняше майка си, най-добрата му приятелка, Камп нямаше как да се удържи да не почувства ужаса, който го очакваше. Защо да не иска да види отново майка си? Тя му липсваше ужасно. Дали тя виждаше какви предпазни мерки е взел? Ами ако Джуди, както се рее из бездната, пълна с безтелесни души, за миг зърнеше своя син… все още жив… как чисти банята си без завеса и (развълнувано) решеше да се свърже с него? Ами ако (пометен от изблика на чувства, породени от тази среща) Камп не успееше да познае в нея майка си? Кой би могъл да каже със сигурност какви са лицата на мъртвите? Колко по-различно би могла да изглежда тя? Колко прозирна? Какъв ужас! Камп да се страхува от жената, която го е научила на всичко! Щеше ли лицето ѝ да е остаряло с десет години след нейната смърт? Остаряло, без да го разкрасяват такива неща като… кръвта? Щеше ли Камп да успее да види в този кожест силует сродна душа… сходен дух… своята майка… така, както тя бе усетила това в него още в деня, когато се бе изсипал окървавен от утробата ѝ?
— Трябва да мисля за някого другиго — рече той. Пак се изправи, все тъй стиснал синьото си одеяло. — За когото и да било другиго.
И мислите му неволно се насочиха към неговия баща.
— Татко — произнесе Камп, като оглеждаше ваната. Заспалите прожектори горе на тавана. Капаните за плъхове, предназначени за призраци.
Харисън Камп бе вманиачен, откъдето и да го погледнеш. Но той обожаваше Джуди и на малкия Уолтър това му стигаше. Открито флиртуваше с нея чак до края. Колкото и консервативен мъж да беше Харисън (по отношение на финансите и политиката), нищо не можеше да го спре да разцелува Джуди по цялото лице, като се прибере, или да я хване за ръка на дивана.