— Да, действително.
— По онова време те строяли училище. И се разразила битка.
— Много тежка ли била?
— И двете страни дали жертви. Карол повече, отколкото Черната вода, но индианците се сблъскали с реалния факт, че от тази група бели ще им е по-мъчно да се отърват, отколкото от онези шейсетима преди години. Черната вода приел резултатите като оскърбление. От постелята, в която лежал болен, той настоял племето да излови тези бели в леглата им, преди сблъсъкът да се е нажежил още повече.
— Заради духовете.
— Какво казахте?
— Черната вода не е искал тези хора, нито каквито и да било хора да тревожат духовете, живеещи тук.
— Точно така. Ала не го казал на Карол. Всъщност достатъчно мъже се събудили само за да се забие брадва между очите им, и Карол пратил вест на юг, че си имат работа с маниак. Индиански вожд, който не приемал никакви преговори.
— Но защо просто не ги е предупредил? За духовете?
— Според това, което съм чел — рече Камп, — Черната вода нямал охота да му се налага да говори за онова, което е видял в Северните гори. И би предпочел да води война пред това да проговори.
Госпожа Дорис поклати глава.
— Звучи така, сякаш е видял нещо, което го е потресло.
— Действително.
— И?
— И какво?
— И какво направили белите хора на юг оттук, за да помогнат на Карол?
— А… Оттук историята води към съвремието. Взвод войници, предвождани от полковник Уес Фаралайн, бил изпратен на север да отърве Джордж Карол. Фаралайн се потресъл, когато, посрещнат от Карол, чорлав и с проскубана брада, научил, че заселниците са загубили вече петдесет процента от броя си. И не само мъже.
— Тц-тц!
— Когато Черната вода чул, че пристига кавалерия, бил поласкан. За него седемдесет войници означавали още седемдесет прости замаха с брадва. Наредил на своите бойци до изгрев-слънце да му донесат седемдесет глави. Легендата твърди, че искал племето да ги ползва като купи за супа на закуска. Но синът на Черната вода разбирал по-добре нещата. Видял оръжията, с които разполагал Фаралайн, и нямал намерение да се остави да му разкъсат гърдите само за да умиротвори умиращия си баща. И решил да стори онова, което татко му никога не сторил — да сключи сделка с белия човек.
Камп отпи от виното си. Грамадните му лакти правеха масичката на госпожа Дорис да изглежда миниатюрна.
— Сделка, подписана с прах.
— Не, все още не. Когато Фаралайн получил вест, че индианците искат да сключат сделка, той мълчаливо сам се потупал по гърба. Решил, че и от тези индианци няма да се отърве по-мъчно от всички останали, с които бил се сблъсквал. Вървял горд и напет из селището и разгласявал новината. Но както се случва в историята, когато на някого му провърви, Фаралайн проявил малко алчност и пренебрегнал придружаващите късмета поличби. Довел Карол в палатката си и му предложил да измамят сина на Черната вода. Да го накарат да подпише договор, който да позволи на групата на Карол да заживее на тази земя. А после да изготвят и втори договор, подписан от Карол, според който индианците все още притежават земята, и заселниците да плащат данък. Според плана на Фаралайн Карол трябвало да се подпише с пясък. Перо, покрито с фин прах — синът на Черната вода щял да види как Карол изписва името си, но щом сложел договора в торбата си, името щяло да се изтрие и от него да не остане нищо друго освен прах. И тогава единственият законен документ щял да е този, в който се казва, че индианците са дали позволение на заселниците и от там нататък Карол лесно можел да обяви земята за своя собственост. Карол с готовност се съгласил. Изображението му в края на краищата не украсява входа на Гоблин заради неговия морал.
— Те, тези изображения, не са много.
— Кои?
— Които изглеждат така, както разправят.
— Не, несъмнено не са много. Фаралайн и Карол, в пълна парадна униформа, се срещнали със сина на Черната вода там, където щял да възникне Гибелният парк. — Камп разпери ръка към прозореца, макар че Гибелният парк се намираше на няколко мили източно оттам. — Индианците се съгласили. Договорите били подписани. Фаралайн се уплашил, когато синът на Черната вода се обърнал да си върви, без да прибере договора в торбата си, но след като направил две крачки, той го прибрал. И тъй, явно кроежите им сполучили.