Или може би ще скочи и така вече нищо няма да може да го уплаши повече.
Камп си спомни нещо, разказано му от сестра му Каръл. Приготвяла се за излизане, когато видяла своя призрак. Замижала и като отворила очи, видяла мъж да седи до нея пред тоалетката ѝ и да върши същото като нея. Да си рисува лицето. Изпищяла и скочила от пейката. Но като пак я погледнала, него вече го нямало. Каза на Камп, че била сигурна в действителността на преживяването, защото тя и мъжът се погледнали в очите.
„Не беше периферна среща — беше му казала тя. — Ние… установихме връзка.“
От този ден нататък Камп не можеше да мине покрай стаята на Каръл, без да му мине през ума как ще види мъж, седнал пред тоалетката ѝ, да си слага сенки за очи. Заради това сънуваше кошмари и будеше Джуди. Джуди неизменно му отговаряше, че Каръл е видяла собственото си отражение.
„Какво да очакваш от някого, който, като види паяк, и повръща, Уолтър?“
Мама си имаше начин да го успокоява, на който още не беше намерил замяна.
Всички от най-близките на Уолтър бяха виждали призрак. Дори и практичният му баща си имаше своя случка. Разправяше как, преди да се оженят с Джуди, се прибрал у тях и като се запътил към телевизора, видял някаква фигура да изскача иззад него с вдигнати ръце, предупреждавала го за нещо. Джуди каза на Уолтър, че тази история била невярна.
„Баща ти по онова време пиеше повече.“
Ами самата Джуди? Камп я беше чул случайно да говори по телефона с приятелка, затулила слушалката с голямата си шепа — разказваше как я събудил шумът от някакво шаване под леглото. Погледнала надолу от дюшека и видяла чифт кецове да се шмугват под него. Чула детско хихикане. Така каза тя. То се знае, каза и че сигурно са били децата, самият Уолтър, но като се претърколила от леглото на пода, под леглото нямало нищо, само прашни валма.
Камп отстъпи от прозореца. Седна на кухненската маса и разсеяно заопипва въглена, който бе изхабил до малко парченце, докато отмерваше и отбелязваше по стените къде да разположи прожекторите и къде да събаря.
После започна да чертае линии по лицето си. Бойна украса. Дебели черни линии, които започваха от носната кост и се извиваха надолу по закръглените му бузи. И докато ги рисуваше, мярна ананас на кухненския плот.
Листата му изглеждаха като пера. Достатъчно приличаха на тях. Всъщност колкото повече се взираше в ананаса, толкова повече целият плод му приличаше на самия вожд Черната вода. Или може би на сина на Черната вода. Индианец, който знаеше, че тази земя таи беда дълго преди да дойдат бледоликите сенки.
— Не ти повярвахме — каза Камп, докато полагаше последни щрихи по бойната си украса. Може би защита против призрак. — А повечето от нас и сега още не ти вярват. Но аз ти вярвам.
После стана и докато същият онзи предупредителен дъжд, който сигурно самият Черната вода е посрещал без покрив, лежейки и умирайки в Западните поля, плющеше по запечатаните прозорци на апартамента му, Камп отряза листата на ананаса и ги постави грижливо върху червеникаворусата си чорлава коса.
— Тази земя не е за никого — каза той, застанал с лице срещу цялото пространство на апартамента си, взрян през трепкащото сияние на светлинните гирлянди в прозрачното си легло. — Тази земя е…
Но не му се искаше да произнесе думите. Дори и с това облекло, подготвен да се изправи срещу онази същност, която идваше да открадне нещо от него.
Не искаше да произнася думите „обитавана от призраци“.
А после с вик, какъвто може би е надал Черната вода, той метна ножа, с който бе разрязал ананаса, през апартамента и го видя как пада току до спалнята му и плавно се приплъзва под леглото.
11
Телефонът на Каръл иззвъня седем пъти, преди тя да вдигне. Каръл, чието име, тъй сходно с имената на Джордж и Харди Карол, предизвикваше у младия Уолтър Камп безкрайна и люта завист.
— Какво има? — извика тя. — Някой да не е пострадал?
— Каръл, Уолтър е. Никой не е пострадал.
— Уолтър? Какво става?
— Ти как се справи, Каръл?
Той седна на дивана, а ананасът се крепеше на главата му.
— С кое, Уолтър?
— Как се справи, като видя твоя призрак?
— Какъв призрак?
Камп нервно се заигра с кабела на слушалката.
— Нали се сещаш. Мъжът. Който е седял до теб. Пред тоалетката. Цялата онази история.
— Кое време е? — Чу я как се размърдва от отсрещната страна. — Уолтър, ти майтап ли си правиш с мен, ебаси?